Кристина Маринова

Impossible is nothing!

2009-10-31T14:24:00.000-07:00

Равда радва! Всичкииииии заедно! Равда-а-а-а-а-а! Лагер-школа за математици – по-мощна от всякога! С лекции по 1 път на ден за по 1 час, всеки ден без първи и последен (стабилно!). Само от Сливен два автобуса пълни с луди математици плюс маняците от Ямбол, които за пореден път бяха поне два пъти повече от нас. Естествено, придружени бяхме от 6 учители (малко бе?!) и като добавим тези на Ямбол, начело с директора на МГ.. мани мани xD. Хотелът беше върха - четири етажа, геобразно.. да се чудиш как да ги обикаляш xD. Сливен бяхме на втория етаж, ямболии бяха пръснати 1-2-3-4 и една група софиянши, дошли на лагерче на първия етаж, от към страната на патрулките (no comment). Съответно да спомена и другата страна на хотела, където беше и нашата тераса – от към басейна, с перфектен изглед към гларусите от Ямбол и София ;).

Стаята ни беше студио – две единични легла, спалня и голям разтегаем диван. И нали сме най-големитееее и се наложи при нас да провеждаме лекциите на 11-ти и 12-ти клас. Това означаваше преобразяване на бърлогата за като пред хора всяка сутрин в 9ч.! Хранехме се в столова с шведска маса – кеф.. доволна беше храната, а и бяхме първи на вечеря от всички групи, което ни позволяваше след вечеря да се приготвяме подобаващо за вечерта...

Ако тръгна да разказвам ден по ден лагера, ще ми отнеме много дни и страници на Word, а и от вълнение няма да доживея да опиша целия лагер.. но все пак мисля, че това е най-практичният вариант.

Първи ден – 26.08

Настанихме се и веднага на плаж! Естествено, 1000 века не можахме да си намерим безплатно място, защото видиш ли.. пречили сме на нек’фи кривогледи спасители - тебе гледа - мене вижда! Добре, намерихме си място и 6 мадами се изтегнахме на първа линия – АЗ, Пацка, Вес, Мишето, Марти и Петя (така бяхме и в стаята – 5 от 12-ти клас + 1 от 11-ти – доволна комбинация, сполучливо съжителство). После, разбира се, фотосесии колкото искаш – ще кача снимки. След това обяд, басейнче, вечеря. Запознахме се с момчетата от София - Ники, Митко, Крису и др. (още към 10 човека поне, ама не помня имена – сори!) , които бяха на първия етаж, като обмисляхме евентуални пътища за бягство през тяхните стаи и тераси за вечерта. След вечеря скромно посетихме центъра на Равда, да видим все пак за какво става дума в ‘нашто село’. Прибрахме се за вечерния час – 23ч. (не коментирам). В 1 и нещо слязохме на една бърза проверка в стая 7.. и 9.. там се били изнесли всички!? Бърза, бърза.. колко в 3ч. като се добрахме до стаята си и трябваше да прозвъним на Пацка да ни отвори.. ама нямало обхват навсякъде в хотела.. и едно думкане по вратата.. тихички бяхме!

Втори ден – 27.08

Мишето и Вес ставаха да гледат изгрева – божеее, божеее. До тук добре, но умрях от смях като на следващата сутрин случайно се събудих от смс в 6ч. сутринта и като погледнах към леглото на Мишето и я видях - така се беше свила и спеше сладко, сладко.. едва дочаках сутринта да я подигравам колко „ентусиазирано” и „редовно” е гледала изгрева всяка една сутрин.. по два пъти даже xD

Тъй като през деня дейностите са подобни (закуска, лекции, плаж, обяд, басейн – такива едни) ще преминавам направо на късните следобеди и вечерите. Та.. вечерта ходихме до Несебър и си купих пръстен с черна речна перла.. много як. Другите също си пазариха разни простотии, най-важна е блузката с Happy Tree Friends на Ники (ПМГ) – за нея има специален лаф. След вечерния час и проверките (учителите като караули вардеха етажа и стълбището, по трима на смяна и беше малко трудно да ходим на купон в чужди стаи, или пък пази, боже – извън хотела – прибиране няма.. как сме бягали боси по коридорите, че много дрънчат токчетата.. остейй) ходихме пак до софианци и ямболии, но няма да разказвам продължението, което задължително включва „Добър вечер, добър вечер. Колко е часът?” ...

Трети ден - 28.08

Росен и Сончето (от моя клас) ни дойдоха на гости и заедно ходихме на плаж. Вечерта беше най-голямото токане за лагера до тогава – предстоеше ни вечер в Слънчев бряг, коктейли – а у xD. Ползвахме услугите на стилист, коафьор, гримиьор и всичко това в едно – Весито. Бяхме уникални... шматки.. изтървахме автобуса за Слънчев бряг, а всички знаехме, че следващият идва след повече от 1 час, а бяхме голяма тайфа и нямаше кого да стопираме. Съответно нали си имаме талисманче – Пацка – точно след 10 минути, прекарани в ядосване, тюхкане и псуване мина голям автобус с климатик и (жива) музика, който ни качи. В Слънчев бряг беше велико, но проклятието с автобуса щеше да се ни сполети отново на връщане към Равда, ако не бяхме направили едно кросче до гарата, през целия Sunny beach, всички със сладоледи; рокли, поли, точкета и чехли, които в последствие свалихме за да ускорим темпото. В Равда пристигнахме с 20 минути закъснение, щото автобусът, който хванахме (естествено, последния възможен такъв) подмина нашата спирка и вървяхме пеша до хотела.. няма такъв филм!

Четвърти ден – 29.08

Прекарахме почти цялото свободно време от деня при басейна в четене на Космополитън (бях се запасила с поне 6 броя) – „И сам войнът е войн!” xD. Също така играхме карти и пяхме 'любими песни от вчера и днес', почти акапелно.. щото надвиквахме музиката. Пацка и Вес правиха опит да си изсветлят косите с смес от водка и лимонов сок, и се получи добър резултат плюс страничният ефект – като влязоха в басейна и хората почнаха да пият от водата.. е почти де ;). Вечерта ходихме до две кръчми в Равда като с нас бяха и маняците от 11-ти клас от ПМГ. Ицо от класа на Мишето и един негов приятел ни бяха на гости (без продължението).

Пети ден – Шести ден – 30.08-01.09

Разбихме се на плажа.. правихме фигури и надписи с телата си тип 'Аламинут' – Сливен, Ямбол, Куку, Vogue, WWW. и др . Много добри станаха, като се има предвид, че бяха под строгия контрол на г-н Карлов и една друга госпожа от Ямбол, май жената на директора на МГ. Привечер играхме Лимо Понг (като Beer Pong, само че с лимонада, да пестим пиене и мозъчни клетки, пък и да не мирише на джибри в стаята) като отборът на Индианците - Аз, Мишето и Пацка загубихме достойно от отбора на Маняците – Оттко, Ники, Митко.

Вечерният час беше до 1 като за последна вечер, имахме право да обикаляме по стаите колкото искаме, а учителите бяха на страж около хотела – следователно (нали сме математици) - перфектната вечер: ходихме на Rock Fest в Несебър (на който от куките си поисках лента, с която ограждат „местопрестъпленията” и с нея посред нощ завръзвахме съседските врати в хотела), след това се изкъртихме на Club 66, който отвори специално за нашата компания. Денсихме страшно много на парчета тип ремикси между ‘3-4’, ‘Тупалка’ и ‘Рамзи’, като започнахме с ‘I know you want me’ и 'Infinity’ и завършихме с 'Мъжете всичко искат' xD. Прибрахме се в уречения час и се събрахме над 20 човека в нашата стая, но след 2 часа смях и бъзици повечето се разотидоха (дотогава бяхме стигали рекорд 12 човека, спящи в стая за 6 – харем ти казвам!). След това към 3ч. и нещо единодушно решихме сутринта да ходим да гледаме изгрева в Несебър, че се виждал най-добре.. true..но за целта не трябваше да си лягаме, че нямаше да можем да станем по-рано от обяд. Запълнихме времето като обсъждахме сложно-социални теми с момчетата от стаята на Оттко като паркирането назад, вечното дерби (Ники специално за теб – Само ЦСКА!) и аниме простотии xD. В крайна сметка към 5ч., навлечени колкото може повече, защото си беше бахърец, се устремихме към мястото в Несебър, където изгрева беше неописуем и въпреки, че ще сложа снимки (а повярвайте, снимки имам като за фотосесии на MAXIM и Playboy, юбилейни издания, взети заедно, направо три кадъра в секунда) и пак не може да се сравни с това, което беше на живо. Вярно, бяхме сънени и с адските сенки под очите, но успяхме да оценим видяното – най-красивата гледка в живота ми досега!

Прибрахме се малко преди закуската, на която се забавлявахме супер много, съвсем неадекватно и инфантилно и като за последно xD. После ходихме на плаж, на който всеки спеше буден, буквално.. защото не искахме да проспиваме последните минути, но нямахме физическата възможност да останем будни, с краставички на очите за да скрием тъмните кръгове и да спим под тях.. и все пак тогава се родиха едни от най-здравите лафове за лагера и се обсъдиха обстойно най-нашумелите клюки xD.

Лафове:

Лаф на лагера, разбира се, е моят гениален израз – YOU DIRTY LITTLE BITCHES!, като го има в различни варииации спрямо това към кого се обръщам (they) и с произношение ДЪРТИ (като стари) от време на време, макар че се отнасяше предимно за „млади булки”, които обаче не бих взела в харема си!

1 – 26.08 в автобуса – „Кого чакаме?” – „Пламен дето чака таксито!?” – by Пацка.

2 – (с)порно е! (безс)порно е! by Никито (ПМГ).

3 – Write that/it down - от Van Wilder 3 by Никито (ПМГ).

4 – Черен Петър вече е хазард! - by Никито (ПМГ), но няма да ви казвам той от кого го е разбрал.

5 – Лейди Гага папа-раци за закуска, обЕд и вечеря! - by Никито (ПМГ).

6 – Неска ко смИ? Утре ко смИ? В другиден ко смИ? - by Никито (ПМГ).

7 – Ний сме гъзари, щото не носим маркови дрехи! - by Пацка.

8 – „Па'ети са!” – некфо момче за скок в басейна на хотела

9 – „Басейнът е натаааааааам, ама е фуууул, няма място ТЪЙ да напрайш! ” – сборна група от ПМГ и МГ

10 – Айде да си задържаме въздуха под водата ама аз ще ва гледам! – by Криси (аз с новото си артистично име)

11 - „Тихо! Аз говоря!” - by Мишето с гребена, увит в тоалетна хартия, за да вземе думата. Идеята беше на Пацка.

12 – На колене-е-е-е!!! – не помня на кого са тия велики думи!? Май на Никито пак

13 – „Не можах да те позная с дрехи” - by Пепито за Ники от Ямбол (ЦСКА).

14 – „Гласувам за диарията!” ... „Въздържал се” – гласуване какъв номер да направим на лицето Х за да му е гадно. Други предложения бяха: куфарът му пълен с пясък; обвит като мумия с тоалетна хартия и подръчни материали; инсцениран флирт с подкупено лице-гей; бой изпод леглото; лайно с горящ вестник на гърдите; заровен на плажа; да се събудиш във водата гол 2, защото 1 щяхме да правим на Карандила миналата зима; „да го бийм с бухалки у глававата и през кръста!”.

15 – „Моем да одиме на ръце до басейно” – by Митко от София, пиян.

16 – „Лучано Павароти – Паца в банятя” - by Никито (ПМГ).

17 – 27.08 вечерта – „С този грим приличам на бита крува.. само не съм бита!” - by Пацка.

18 – „Бъркам ти в чакрите!” – by Мишето към мен.

19 – „Поздрав специално за моите приятелки: Криси, Марти и ПЛАМЕНА” – by Митко от София, след дълги уговорки как да вика на Пацка на галено. xD xD xD

20 – „Кратуняци!”

21 – Музика за ухото – by Никито (ПМГ).

22 – Papa Roach .. Папа Йоан Павел Втори xD – by Никито (ПМГ).

23 – „Ще ма прайш като Снежанка с плавното мляко” – аз към Ники (ПМГ).

24 – „Само в басейна се напихме с изпаренията от косите на Пацка и Вес!” – Аз бе!

25 – Трънове – правилен български by Никито (ПМГ).

26 – Криси: „Има ли пияни, ей?”, влизайки в стаята ми. – Краси: „ВСИЧКИ!”

27 – „ Мисли в правилната насока! – Sunny beach!” – by Вес и Пацка.

28 – Айде Тъничката! – by Оттко към Весито, да се промуши през полуотворена врата.

29 – „Гонки по стаите!”.

30 – „Шефа идва- пръскайте сА!” – нека не споменаваме имена!

31 – Шшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшшт! – by Оттко към всички в стая 224.

32 – „Айде тоа умре! Изгърме!” – между софианци.

33 – „СЕГА!” - тип Ники Пънчев.

34 – „Ексцесии” – новата ни любима дума...

35 – оо-ооо-оо-оо-ооо – by Оттко, но той ни научи всички да го пеем.

36 – Vogue – by Мишето, Пацка и Криси всеки, който strike a pose с нас.

37 – Добър вечер – Добър вечер! ... (куките ме дебнаааааат).

38 – Добро утро – Добро утро! – пиянската версия by Ники от София.

39 – „Чеп 1,2,3!” – паролата за стаята на Оттко, sorry момчета, догодина трябва да я сменяте, защото тази вече е ясна, макар че в бързината веднъж леко я измених до „Коч 1,2,3.”

40 – „Закъсняваме ли? – Винаги!” – by Вес и Пацка.

41 – „Човещинка си е!”

42 – „Ще ва дипломираме за цигани!” – by Мишето като чу колко оригинално казваме: „Саревиса уа! Паррри! Сочна като Анелия, млечна като Камелия, със зърната на Памела Андерсън!”, всеки път като минат колегите по плажа.

43 – „Варвари.. Викигнги?” – некфи мити кръчмета xD.

44 – „Кой, кой” – кавър на летния хит на Малина „Мой” – by Мишето.

45 – „Водката свърши, кюфтета нямааа..”

46 – „В нашта стая всяка вечер е харем.. добре дошъл в харема” – такива едни за стая 224 - by Криси xD.

47- „Имаме кебапчета.. ,т.е. кюфтета..” – by Вес с искреното си желание да бъде гостоприемна с посетителите на харема ни.

48 – Мечо Пух – Чомбъл Кух! – by Мишето.

49 – Чонко и Цонко?! – by Мишето.

50 – „Приятелю, прости ми, отивам си СЕГА (Ники Пънчев)” – by момичетата от стая 224 посред нощ... акапелно.

51 – „Предварително оплакване” от нашата стая... капаро си правят учителите от предния ден още. xD

52 – „Ами то няма мелодия, как искаш да го пееш?” - by Мишето.

53 – „Просто Дънкан Маклауд!” - by Мишето или Никито.. такъв бисер просто няма от кой друг да е, а бяхме много хора в стаята тогава и вече не помня.

54 - „Стаята ни бомбаш!” – no comment просто.

55 – „All night long!!!” ;)

56 – „Във всяка тройка трябва да има по една жена” – из лекциите по математика, комбинаторика.

57 – „Жените се нареждат по колчетата.” - из лекциите по математика, комбинаторика 2.

58 – „Ти наруши едно правило и сега и аз ще наруша едно правило – ТРЯС!” - no comment.

59 – „Ний старото/дъртото ни вървим ;(„ – by Криси на правилен български, обикновено съпроводено от YOU DIRTY LITTLE BITCHES! ;)

60 – Готко = Точко = Тотко = Оттко?!

61 – „Обичам да нося дрехите на „брат си”” - by Мишето за тениската на Роската.

62 – „Закуската изяж сам, обядът го набухай, а вечерята... изяж и тази на другарчето!” – българската поговорка by Мишето и Пацка.

63 – „Вий тавряз ли сте?!”

64 – „Водка след водка и бетонираме с бира..” – мотото ни xD.

65 – „Без теб не съм, не съм парарарара. Без теб не съм, не съм парарарара. О-о-о искам те! Когато се страхувам – искам те - когато времето спре, когато няма къде, когато всичко е НЕ!” – акапелно by Мишето, Пацка и Криси.

66 – (club 66) – „Да си помислиш, че е залез?!” – когато си отишъл да гледаш изгрева... пиян xD.

67 – „Все едно се връщаме от военен лагер – всички надрани, ожулени, насинени, изтощени” - by Мишето xD. x_x

68 – „На плажа ще ходим в 9 без 15 ... в 9... в 9 и 15 ... поне” - by Вес когато се уговаряхме кога да идем на плаж последният предиобяд.

69 – 01.09 – сутринта на закуска – „Филията ми го говори” – by Криси.

70 – „Дръж сока от каната (с уста)!” - by Криси.

71 – „Put your hands up in the air, put your hands up in the air!” – club 66, sunny beach, just on the beach, in the bathroom etc.

72 – „Не стига, че те таковат ами си и плащаш” - by Мишето .. за „трита пъти”.

73 – „Коче и кутка = куче и котка”.

74 – „Все пак съм гларус, не съм лешояд” – за отбиране на жертвите по плажа.

75 – „Оная казала я люблю тебя, а ти меня - хич биля” – некфи луди, луди.

76 – „Напихме се като казашки хармонисти” - by Криси и Сosmopolitan.

77 – „Равда 2009 - live now sleep later!” или „От сън спомени няма”!

Песнички на лагера:

Преслава - Пази се от приятелки, Обещай ми, Феномен, Червена точка

Mariah Carey – Obsessed

Илиян – Тупалка, 3-4

Андреа - Мен си търсил, Употребена, Предложи ми, Избирам теб,

Азис - Накарай ме

Деси Слава - Мъжете всичко искат

Guru Josh Project - Infinity

Alicia ft. Edward Maya - Stereo love

Константин – А У

Akcent - That’s my name

Алисия – Ще ти дам

Pitbull - I know u want me

Lady Gaga – Lovegame, Paparazzi

B.E.P. - Don’t lie, Maskenada!!!

Емануела – Късам ти нервите

Анелия – Добрата-лошата

Преслава – Безумната нощ (чухме я от стаята на съседите)

Деси Слава – Думи две (Ники от София ми я прати на телефона и познай)

Miro ft. DJ Lion - Losing control

Nelly Furtado - Promiscuous

Laurent wolf - No stress

Ace of Base - All that she wants

Малина и Галена – Мой (Кой?)

Backestreet boys – Everybody (Everybody, yeah! Rock your body, yeah!)

Agnes - Release me

Melanie Fiona - Give It To Me Right

David Guetta ft. Kelly Rowland - when love takes over

Вероника – Навик лош

Dj Живко Мих - Хей, dj

Борис Дали - В центъра на купона

Dis – Живей

GeoDaSilva - Do it like a truck

Whizzkids ft. Inusa Dawuda - Rumours (Digi Digi)

Oooooooo ooooooooo oooooooooooo

Nothing is really over until you stop trying!

2009-10-31T14:03:00.000-07:00

Навик ни стана вече да ходим в Шкорпиловци.. мислим да преговаряме с кмета и да купим селото.. xD Бяхме в якия хотел от пролетната ваканция и общо взето се разбихме двойно – все пак Мафията бяхме в 1една стая.. представи си за к’во става НА въпрос.. xDСлучихме на готино време, яко жега, която компенсирахме с 17 градуса на климатика в стаята.. като влезеш и та пресича направо.. дъха ти секва.. xDИ най-фрапиращото за състезанието, дето викам аз – „Това не беше ни се случвало, ама ето че стана!” – последната нощ имаше ужасна буря с много вятър и дъжд, в последствие на които цяла сутрин претърсвахме периметъра за бански, екипи, хавлии, чорапи, бодита.. като за жалост дадохме в жертва горнището на екипчето на Пацка... и само между другото има клипче от „веселата буря”(ангел) – направих го като се събудих докато навиквах другите шматки да стават да съберем каквото можем.

Първи ден – 24.07.2009г. - спринт

Купа „Капитан Петко Войвода”

Карта „Дюните”

l= 1,9 km - 14 к.т.

t₁ =

t_к =

Бягах си самичка до 9-та к.т., на която ме настигна Лилка (с много). Само че тя нещо се забатачи, макар че й казах, че точката е напред и да ме последва без да си брои крачки и не-знам-си-още-какво и й отидоха около 5 мин. за тази точка.. срамота, Лилиано, моме, Лилиано :Р нищо че ме бие с 25 минути (примерно). Аз така или иначе яко затъвах в дюните с моите чалгарски маратонки, просто тя щеше да прави още по-добро време.

Втори ден – 25.07.2009г.

Купа „Варненско лято”

Карта „Шкорпиловци”

l= 1,9 km - 14 к.т.

t₁ =

t_к =

Надето беше след мен в стартовия и на трета ме настигна, бях с нея до 7-ма к.т., като настигнахме Валерия. Двете избягаха, а за продължих сама съвсем за малко – с Лили и Глори взехме 8-ма к.т., ама бавно, че аз нали съм си овца и след овчиците се бутнах, а бях на прав път.. майната му. До финала продължих само с Глори, Лилка избяга. Правя първо време в Ж20 мадафака! ама аз от де да знам, че там само заспи xD и да се, та щях да си взема награда като бял човек.

Трети ден – 26.07.2009г.

НК „Варненско лято”

Карта „Самотино”

l= 1,9 km - 14 к.т.

t₁ =

t_к =

Смях! Надето ме настигна на 2ра к.т., но там двете поехме в различни посоки, за да я намерим.. не знам тя преди или след мен я е взела, но Пацка ме свари още там с гръб към точката, естествено, да се въртя като муха без глава и ме взе със себе си. За 4-та покрай нас прехвърчаха Лили и Глори, виждахме им дирите до 7-ма к.т. За 9-та много бавно по едно голямо дере, но поне не сме падали в калта безпомощно (мисля, че Глория ми сподели, че се катерила и падала обратно няколко пъти, докато успее да излезе от дерето), понеже и двете Пацка сме здрави кучки и то не беше набиране, не беше издърпване, гюлета, лежанки.. много сме си яки ние! Грешка имаме за 11-та – бам на 12-та.. а там изотзадзе дойдоха Надето и Снежи (изненада, май малко сме добри, а, а?) .. оправихме се за отрицателно време.. и до финала 'сменяй само 4-та на 5-та' .. и Пацка им взе накрая точките бе ей!

Песен на състезанието – Стефани – Издай – нани нани нани нана нана нааааа

+ Елена – Още, Преслава – Кажи какво ми направи, Андреа – Избирам теб; и всички други, които бяха на лаптопа ни.

Лафове:

1 - Вземете си сандвичи за обяд, ‘щото не ни е осигурена вечеря.. – by Денито

2 – Нали знаеш, че най-добрите са най-прецакани... – by Денито again.

3 – Ще има ли свършване – ще има и бърсане.. безспорно лафът на състезанието!!! – by Алекс

4 – Селин Дион не беше ли негърка?! – by Митко Турманов

5 – Адашке, не закачай адашката – by Криси (Аз) към Криси Гоцева за Криси Иванова

6 – Всеки трябва да има по един Павел до себе си! (по повод любовта на Павел и Яна). – Аз

- Ти имаш ли си Павел? – Мишо

- Не, аз си имам Станислав?! - Аз

7 – Черта! – by Бат’ Радо за последната стъпка от вземането на азимут.

8 – Пусни го, че Бог го боли вече.. by Дени към Стани, за това, че Стани бил хванал бога за .. шлифера и не го пускал.. xD

9 – Проекто-наказанието на Бат’ Радо за всеки който ‘води дискусии’ до 12ч. в стаята си посред нощ – От утре всеки ден да сме по лагери и състезания, без да тичаме! – Естесвтено, Бат’ Радо още не е одобрил проекта, защото не знае за него! xD

П.П.: Тънкият замисъл на лафа е, че искаме постоянно да сме на лагери и състезания, без да ходим на даскало, ако може и без да тичаме, но за тичането бихме направили компромис!

10 – Кукуригууу! – by Петела в ранния следобяд, под терасата на стаята на Стани в къщата, в която той спа. - Майната ти! – by Стани

-„Див смях” – by МЕ

11 – Действието се развива пред вратата на стаята на Стани, а аз бях вътре с него. Чува се мъжки глас – „ Там (при нас в стаята) няма нищо за теб!” (човекът се опитва да спре детето, да не ни прекъсва „заниманието”. При което се чува тънък детски глас – „Има! Шапчицата да си взема само!” и при нас влиза едно малко сладко момченце (братчето на Елина) и се устремява към масата до леглото на Стани и си взема шапчицата! xD

П.П.: Понеже съм още бебИ и разказах на Мафията случката много увлекателно, те умряха от смях как съм се вживяла в ролята на детето, и от тогава, всяка от нас докато каже „Само да си взема компаса.” (примерно) другите три в един глас я подиграват – „Компасчето да си взема само!”

12 – Съкилийници! – за мафиотките от нашата стая.

13 – Пусти срам! – by Пацка относно това, че „я е срам” да отиде при еди-кого-си.

ДП М/Ж 20-21 - Карлово, Сопот, Калофер

2009-09-09T11:37:00.000-07:00

Еййшш голямо републиканско стана тоя път “Голямото републиканско” М/Ж 20-21. Луд смях беше като цяло, счупихме тефтерчето от лафове… щуро си прекарахме в нашето уютно хотелче, страшни фотосесии се заредиха. Хареса ми състезанието, макар че ми беше трудно да се оправя с всичкото това бягане, без почти никакви тренировки от 20 април.. грешка.. от 17 май, състезанието до Стара Загора си беше добро. Та затова се измъчих не толкова на средната, колкото щафетките. Много душманско си беше дори по горите, а да не говорим за поляните на тези жеги.. леле-леле… не помня така да съм се обезводнявала и обезкуражавала от едно състезание в Хисаря, където беше жив ад. Но както се казва – за всички е еднакво, така че честито на победителите!

17.07.2009г. - Купа „Васил Левски”

Карта ‘Карлово - център’

l= 2.4км.

t= 20’43” – 2-ра съм

t₁= 18’49” - Пацка

t₃= 26’18” – Ивелина Дряново

Много тежко ми беше да бягам. Тия напечени улици бяха безмилостни.. Нямам грешки, но за 2-ра к.т. се забавих, защото исках да се пробвам да скоча след Ръмпо от една висока ограда, ама щом той скочи и се „изгуби” от погледа ми, значи оградата си беше доста над неговия ръст, та къде се бутам и аз.. и се наложи да обикалям.

18.07.2009г. - ДП М/Ж 20-21 Средна дистанция

Карта ‘Сопот’

l= 3.8км.

t= 52’17” – 14-та съм

t₁= 36’35” – Мартина Джулиева

Акси (Александра Николова) ме настигна на 4-та к.т. и до 9-та бях с нея, като още за 5-та к.т. имаме много фундаментална грешка, като вървяхме на пека (!) по грешната пътека, успоредна на тази, на която трябваше да сме, и разбрахме това след време.. xD. След това Лилка ме задмина като взехме 2 точки заедно (тя изхвърча, но после в далечината пак я видях, тя каза че ме припознала.. к’во било xD). До края тичах сама.

19.07.2009г. - ДП М/Ж 20-21 Щафети

Карта ‘Калофер’

l= 4.6км.

По постове:

t= 1:57:58 (Аз)

t= 1:24:26 (Пламена)

t = 1:33:40 (Александра)

=> 5-то място за звездната тройка (не сме последни ^^)

Много слабо! Ама много.. както винаги на мен пак ми беше най-тежко.. Много вървене и спиране.. спирах на чешмите до 4-та и 9-та к.т. и си мислех вариантите, така че да минават по сянката.. виждах всичко жълто и черно.. Имам 2 по-големи грешки, като едната беше, защото не можах да намеря безопасно място да пресека реката и обикалях доста в някакви драки.. абе мани..

Лафчета:

- Предизвиквам те на двубой! (извадено директно от Първична сила xD) – Дени към Алекс

- „Ние сме оттатък Балкана” – на центъра на Карлово една бабичка възкликна така след като пита кой от къде е в нашата компания (а се бяхме събрали от най-различни места.. Сливен, Габрово, Търговище, Шумен).

- Шоуто на блондинките – Алекс, Аз, Пацка и Дени разгъваме диваните в хотелчето..

- Гранд Хотел Калофер Плаза 7 звезди..

- Ела да й сгънем дивана! – заплахата..

- Сектосай ме! (прави се хикс с химикал някъде по тялото на човека, който ще влиза в сектата = ще бъде сектосан и сектирдосан.. по-късно xD.

- Май много бъркаш в джобовете.. не коментирам.

- „Тоя трабва да е сляп, ням и глух..” – за един сладур-мишена

- Който не ме харесва няма вкус! Който ме харесва – не разбира! xD

Песнички:

PCD - Hush hush!

Анелия – добрата,лошата

Justin ft. Ciara – Love, sex, magic

Lady gaga – paparazzi

Купа „Марица-Изток” 2009г.

2009-09-09T09:08:00.000-07:00

Хе-хе това беше едно от най-готините състезания досега за 2009 като се има предвид, че нищо не взех (учудващо как не можах тоя път). Беше супер веселба, като изключим маршрутчето, което си беше тегаво, но пък пак си беше fun в гората, все пак жените от 16,18,20,21 бягахме един маршрут (абе може да не сме били тия всичките ама имаше една такава работа) и ставаше шоуто. Нямам записани никакви лафчета или песнички (е, еднодневно състезание, какво очаквам?!) затова само ще нахвърля най-важното и ще кача снимките!

Купа „Марица-Изток” – 17.05.2009г.

Карта ‘7-ми километър’ Ж 18-16-45 (цитирам от картата)

l= 3.6км. (Срамота!)

t= 58’19” – 4-та съм (пак Срамота!)

t1= 53’18” - Вероника

Помня, че мащаба беше 1:7500 и още за 2-ра к.т. ходих до някаква друга дупка мали-мали хаха.. И те ме настигнаха „конкуренцията”.. и почна едно влачене като черва след мене.. мързеше ги даже последните метри до всяка точка, в която ги вкарвах да пробягат (няма да споменавам имена, то си има стартов списък и класиране, за да се видят, ако някой го интересува). Аз настигнах Буба на 5-та к.т. и двете си финиширахме, щото тя имаше проблемна карта, иначе щеше да ми избяга рано-рано.

Веселото почна след като финиширах и се събрахме голяма тайфа за луда фотосесия непосредствено до финала xD. То не беше лафа на Ръмпо с „плажа е натаааааам, ама е фуууул, няма място ТЪЙ да напра’иш” и всякакви такива. Аз естествено предимно снимах, но пък затова съм доволна от моите произведения на изкуството хе-хе. Enjoy.

НК Великден 3 дни - Търговище 17-20.04.2009

2009-09-02T12:50:00.000-07:00

Хмм... сега ще се пише за Търговище.. но освен че бях там за 4 дни, не помня с подробности ссътезанията затова ще се уповавам на култовия дневник на ориентировача. Спахме в профилакториума (God bless it (us)!) и беше адския кеф. Обстановката винаги беше много лежерна и едновременно с това изпълнена с динамични преживявания! ^^ Първият ден особено цял ден сме се въргаляли като Сид от Ледена епоха на леглата, на дивана и на иначе така удобните фотьойли в Апертамента (с главно А) на Пацка и Денито ;) Не може изобщо да се сравнява с бърлогата на останалите женски от отбора – стая с 5 легла, наредени общо взето като олимпийските кръгове. хD Играхме баскетбол с момчетата от Раднево няколко пъти и беше веселба. Някои от малките от отбора посетиха фитнеса и сауната, други предпочетоха да гледат Семейство Симпсън и да ядат козунаци с мляко. хD

Първи ден – 17.04.2009г. – Пролог

Карта „Запад 2”

l= 1,9 km - 14 к.т.

t₁ = 9:17 - Veronica Minoiu

t_к = 28:54 (Никой нищУ да неЙ казЪл чИ ШИ сЪ разправяме!)

Случи се така, че трябваше да бягам с Ванина от моя отбор, не ми се обеснява защо, да приемем просто, че вече съм от големите в отбора и не мога туко-така да подминавам нашите малки състезатели. Изтървах пънчето-награда, но избягах двойно на маршрута си, което едва ли ще ми се случи ако бягам сама. хD

Втори ден – 18.04.2009г. – Спринт

Карта „Давидово”

l= 2.5 km - 13 к.т.

t₁ = 17:03 - Ива

t_к = 25:25 – 11та съм, 6та в Ж20 (да ваЙ яд!)

Настигнах Снежи с 1 минута за първа и бягах с нея до 6та, където не се разбрахме нещо. Тя се обърка като мислеше, че не е за тази точка, за която отиваме или нещо подобно, аз пък и казах да продължим във вярната посока.. и стана голямо объркване. Както и да е, след като се оправихме реших, че съм вече уморена и я оставих да избяга като си мислех, че си бяга за Ж21 както беше пусната отначало в стартовия, но явно се е преместила. Грешки нямам, само за 8-ма к.т. се чудех как да я атакувам и докато се мушна в гората се зададе една тайфа коне... и стана мани мани. хD

Трети ден – 19.04.2009г. – Средна

Карта „Руец”

l= 4,5km - 14 к.т.

t₁ = 35:10 - ЛИЛИ и Ива :)

t_к = 1:19:56 – 14та съм, последна, но какво да се прави това е животът.

До 5та точка нямам грешки, ама много бавно действах. И за 5-та вече ОШАМОКО. Смисъл следях си и карта и всичко, ама влязох в някакво гъсто, което много ме изнерви, нямаше жив човек около мене и сигурно 100 часа докато позная къде съм излязла от това чудо, а именно от грешната страна на голямо дере, на което ми беше точката. Но не ми и мина през ума, че ще стане така, а вероятността е била голяма, понеже тегля азимут към точката и се пада да мина успоредно на дерето, а не то да ме спре напречно на посоката ми на движение.. и така де, направо умрях от ужас и се изнервих тотално!

Четвърти ден – 20.04.2009г. – Дълга

Карта „Червената зала” – „куул”

l= 7,3km - 16 к.т. - „найс”

t₁ = 35:10 - Лили, кой друг ако не тя (мен не ме броим).

t_к = 1:53:49 – 13та съм, но 12тата ме бие със секунди (бахти класирането като за спринт). (5та в Ж20).

Настигнах Стейска на 3-та к.т. и до края бягах с нея. Грешки: на 9-та к.т. стана някакво мазало, за което нямам точно обяснение, но знам видяхме 10-та к.т. преди нея. хD Ния ни настигна там, но после избяга. И втората, но по-значителна грешка беше адската – за 19-та к.т. спряхме да търсим малко по-рано отколкото трябва. Добре, че бях аз да видя в далечината шосето, по което минаваха коли и правеха завой. До тук добре, но пътят на картата беше накривен като знака „Последнователни завои първият, от които е бла бла...”. Тогава се наложи да проследя с поглед жиците покрай пътя, видях стълб, който за щастие беше отблезян на картата и така разбрахме, че се намираме успоредно на него в гората ^^ (ама съм си умница!) И по живо, по здраво си се прибрах, което главно беше моята цел, че на тия години вече ми стига да завърша. хD хD хD

Песни: (няма такива песни- хD, най-музикалното състезание за тази година, досега)

Matt Pokora ft. Verse – They Talk Shit About Me ; Dangerous

Inna – Hot; Love

Arash ft Helena - Pure love

Britney - If seek Amy; Circus

Enrique ft Ciara - Taking back my love

Justin ft Ciara - Love sex magic

Flo-rida ft Keisha - Right round

Outsiders ft Amanda - Keep the fire burning

Armin van buuren - Unforgivable

Paramode – Decode

Play ft Win vs Morris - Morning light

Sexy thing

PCD ft Missy - Whatcha think about

Gadjo – It’s alright

Lady Gaga - Just dance; Love game;

Ne-yo – Mad; Miss independent;

Andru Donalds – mishele

Лафове: адски много са, не помня вече всички, но колкото можах написах:

Натук-натам (вместо насам-натам) – много по-логично е ;) – Милото
Я па съм от село/от провинцията/ от джунглата – брат ми, Дени, Пацка
Ти си от индианците – брат ми, чертаейки с прът знака на мерцедес по лицето ми хD
„Христос Възкресе!” поздравявам аз, сутринта рано на Великден, като влизам в стаята на Пацка и Дени. „Ваа, чесно ли е?!”отговаря Денито, влизайки в тоалетната...
Бой с машата.. (няма да коментирам кой, как и защо, само ще подскажа, че Пацка и Дени си зна ят).
Пацка се хвали пред неуки ямболийки – „Аз не си пълня чешмяна вода в шишета от минерална.. само в такива от кока-кола.
Мишко – Митко имахме предвид ама ни се оплете езика..
Лепим си описанията с тиксото като Зоро – на зиг-заг – Веси
„Искам снимките.. от на майка ти.. апарата.. – прозвуча грубо, но не е – Аз.
Музикално изпълнение - One , two , three .. go ( Паца от банята ) .. Love Sex Magic и Денито: "их Паца, Паца!... Ти си, Пацке, давай!"
Пацка : You spin my head right round, right round, when you go down, when you go down down
Дени (с по-висок, тънък глас): You spin my head right round, right round When you go down, when you go down down.

Лагер Шкорпиловци 06-11.04.2009г. {Am I .. am I .. am I dreaming?}

2009-08-19T08:36:00.001-07:00

Олеее… от кога не съм писала в блога … ужас.. два ужаса направо! И като се сетя колко много имам да пиша.. кеф ми става хD Та така де: вече станах на 18 (и то преди доста време) и се предполага, че ще ги пиша по-сериозно нещата.. ама да видим ;). Колкото до партито по случая.. беше много хубаво, но ще кача 2-3 снимки колкото да увековечим момента и от даскало – все пак само там четоха наредба за РД-то ни (просто съвпадаше с някаква училищна простотия) хD

Друго интересно вече по хронология е пролетният лагер в Шкорпиловци, на който имах щастието да присъствам. Въпреки, че съм писала съвсем малко за тренировките в моя ‘Личен дневник на спортиста’ (хе-хе, да, имам и такова чудо :Р) имам много хубави спомени дори и от тях .Както обикновено обаче преобладават супер моментите от останалото време прекарано в Шкорпиловци. Добре ми се отрази да потичам, макар че никога не съм се раздавала на мах (и как да го направя при тези страшни за мен тренировки).

Най-забавни ми бяха тренировките тип ‘Скорелауф’, защото беше адската борба.. но за моя гордост все бях в тиймове, с които направо обирахме точките като хубавите мъже на Дежа Ву в петък вечер.. е така де, пък и си беше риъл фън ол дъ тайм! Както обичам да казвам – Няма такъв смях! :Р

Истинско приключение беше тренировката, на която бягах под строгия контрол на Катя Стоянова (Loff you Kate). Е, няма такъв ужас.. умирaх 100 пъти при нейното ‘ Тичай!’ , ‘Вземи й/му отсечката’ и не на последно място.. ехтящото в ушите (и душата) ми - ‘Айде още малко!’. Мисля, че това беше най-ползотворната тренировка за целия лагер, като се има предвид съветите, които Катето ми даде и мъките, на които ме подложи хD нали съм си злетак и толкова много не съм се старала сигурно от изпита FCE, нито съм водила по маршрут скоро, да не говорим за разпускането и разтягането след маршрута, които аз нямам навик да правя (ангелче). Относно другите тренировки - не съм си давала много зор, както казва моят Big Brother (използвам псевдоним, че да не става напечено): ‘ Ко ши са товариме?!’* (това автоматично отива в Секция Лафове на лагера).

Най-противно ми беше лагерното състезание, щото беше много тегаво.. спукахме се от лаф с Пацка.. ама сме хитри, че и сме и ловки.. няма такива варианти.. ако бяхме и бягали щеше да е върха! Ама както казва един приятел по повод бягането по маршрута (е, той не е ориентировач и не може да оцени важността му) – Е, няма да бягам баш де.. аз да не съм коза?! -> евала.. (bow)

Много сладко се получи с тези игрички и занимания във времето между тренировките. Такива лафове се родиха там, че просто не е истина. Още си пазя плика за поща, който всеки трябваше да си направи и да си залепи на вратата на стаята за по-лесна интеракция между състезателите в лагера. Също така и до днес си нося гривничката, която Катето ми оплете ^^ стои перфектно до тази от Гло.

Освен тези занимания си имахме и собствени забавления. Като започнем от следобедното излежаване в нашата стая, придружено с похапване на лакомства, които всеки път различен човек предоставяше (хе-хе Херка, тук ти имаш доста голям принос), преминем на масажчетата от Митко Малкия, които ни се отразяваха перфектно на тренировъчния режим и завършим с щурите ‘къщи’ и фотосесии, които правихме на олимпийски принцип – важно е участието. Абе няма такъв лагер.. мисля че надмина миналогодишния в Котел!

И каква е поуката от лагера.. прекарах си страхотно с хора, с които до тогава бях разменяла само по няколко думи в скайп или тет-а-тет. Така че истинските приятели са богатство.. и колкото по-скоро ги откриеш толкова по-сладък ще е животът ти, в случая лагерът ми (хепи).

Лафове на лагера: (само на някои има дати и часове, защото кой ти ги пише.. от смях не можем да гледаме, какво остава да пишем :) )

1. 06.04 - “Той е минало!” by Пацка за един ямболски сладур.

2. 6 на 6 реда плочки (на корема) – тухла четворка – това за корема на същия тоя ямболски сладур – Пацка и Веси.

3. Recep in the house - by Бат Радо като слушахме турските радиостанции на път за Шкорпиловци.

4. Ко речи?! хD

5. Ко ши са товариме?! - by Big Brother

6. “Тя сестра ти трудолюбива” (по повод на това, че Пацка тича повече от мен по маршрута) - by Big Brother.

7. “Щом има сини лентички работата е дебела..” - by Big Brother, когато видехме маркировките за малките, значи засичахме техния маршрут, следователно имаше вероятност там да има точки със SI-станции.

8. Джангела Мангела – by Дидо от моя клас, по-късно заимстван от мен като специално наименование на едни части от тялото ми.. очите, очите.. :Р

9. “Бона Сера” .. който иска да чуе вица да ми пише в скайп или да потърси разказвача му – Дидо Малкия от отбора.

10. Радио Вероника! – като почнехме да пеем повече отколкото трябва.

11. Айде къща-мечка-печка – едно от нашите любими лигавения..

12. “Ние сме тука на голямото легло с Пацка и стават нещата” – by Дени, която обяснява кой къде спи в стаята по много странен начин.

13. “Ай някой идва! – затварям/изгасям/заспивам” – всеки от нашата стая го изстрелва по телефона когато идва нежелан посетител в неподходящ момент.

- “Имам дупка в коляното”, каза Вери

- “Ще ти излиза нов крак!” – отговоря някой.

- У-у-у-у, ще си имам собствен крак.. трети” – радва се Вери.

15. “Тоз все едно Джепето го правил” – by някой от момчетата.

16. “Свиквай” – by Вес, която първа го каза за дадена кофти ситуация.

17. 09.04, 14.54h – “Херо, искаш ли в устата, или ще си вземеш сам?” – by Моя милост, все пак трябва да сме любезни с гостите на Хирошима, макар че предимно те ни носеха всичко, което се консумираше.

18. “Ще му скъсаме шортите на Доктора!” – by Катето като ме надъхваше по маршрута от общата ни тренировка.

19. “Ще перкаме” – by Катето, т.е ще бягаме ;)

20. 10.04, 11.21h - “Тоз петел за кога пей?” – Пацка. “Успал съ..” - Вес” – когато чухме петел от близкия селски двор.. следва див смях..

21. “What’s happening?.. Що става?” - by Херо и Моя милост като се поздравяваме един-друг.

22. “У лево, у лево!” - by Бат Радо като ни казва накъде да вървим за тренировката.

23. “Пламо, начупи шоколада на момчето” – by Херо, имитиращ мен ;).

24. “По рождение” – помагайте, не помня кой го е казал и по какъв повод, но се смея като го видя!

25. “Ще го опропастиш” – by Катето, която ми показваше как да плета гривнички. Аз не бях много ентусиазирана да се науча, но все пак исках да опитам и тя точно тогава ми каза, че няма да ми даде, защото ще й опропастя гривничката.

26. “Затощо!” (това е мюзик айдъл!)

27. Знакът на Бат Мартин от вечерта с казиното – много шефски ей.. евала.. ще ви го покажа лично ако не го знаете! (има снимки на Пацка и Херо като го правят, но са от Търговище, затова не знам дали ще ги кача тук или там).

28. “Клечката за гъз” – by Вени, която единствена е чувала за такова изобретение?!

29. “Оргийски” – прилагателно by момчетата на Ямбол

30. вишнЯ – Катето, като си купувахме едни сладкишчета с различни вкусове, та имаше и вишнЯ ;)

31. “Не мой се прибЕрЕмЕ” – by Херо, който ме научи да го казвам по ПРАВИЛНИЯ начин ;)

32. “Толкова е секси, че може да накара обектива на камерата да се изчерви!” – за моя приятел.. хихи.. или там кой за когото си го мисли ;)

33. „Мъжете идват и си отиват, приятелките остават завинаги!” ее айде тук освен Мафиотките друг това не може да го каже! ®

Песнички:

Matt Pokora ft. Verse – They Talk Shit About Me

Matt Pokora - Dangerous

Inna - Hot

Inna – Love (Am I .. am I .. am I dreaming?)

Arash - Pure love

Gadjo – It’s alright

Lady GaGa - Just dance//Love game

Ne-Yo – Mad//Miss independent

Andru Donalds - Mishele

Снимки има прекалено много, така че ще трябва да се огранича само до най-хубавите т.е тези които ми харесват на мен :-)

Ямбооооол е градЪ...

2009-01-18T14:04:00.000-08:00

За състезанието на Ямбол се бях надъхала да напиша 'е бахти му и публикацийката злобна' направо си еВало мишка фара беше.. ама айде смилих се над немощните? както и да е ..

Ямбол беше най-точно казано: ‘I can’t wait for the weekend to begin’ (music). Жалко само че си спахме по къщите, а не някъде в Ямбол.

27.09.2008 - Ямбол БПК – финален кръг

Карта ‘Ямбол’ - парка

l= 2km – 12 к.т.

t₁ = 15:12 – Пацка

t₅ = 16:49 – Аз (общо 7 бяхме)

Бягах сама (много ми стана май) от време на време някой от Жени 35 да излезе от к.т. и да я видя (devil). Имам първи отсечки за 4та, 6та, като до 6та правя и първо време 8-) мммммале (: Често спирах да вървя, заради крака, също 1 път ходих на чужда точка ( отклонение 10 метра).

28.09.2008 НК ‘Феерия’ Ямбол

Карта ‘Петолъчката – север’

l= 5,3km – 14 к.т.

t₁ = 41:11 – Катя

t₂ = 49:28 - Мая

t₃ = 56:45 - Елина

t₄ = 58:28 - Ками

t₅ = 60:06 – Аз (като доста от конкуренията липсваше)

t₇ = 64:00 – Ния

Камито ме настигна още на 1ва к.т ама ‘щото си вързах крака преди да тръгна с мисълта, че няма да го усетя по маршрута.. да, да ама не.. тъкмо минавам покрай дупката с точката и се оглеждам ама очите на 8.. и хоп – стъпих пак накриво (нали Херо) .. и ми причерня ..и следват 2 минути нецензурни изрази... и подминавам аз точката в пристъп на ярост хD и отивам направо на мъжката (: В този момент дойде Мишо да я търси и аз го извиках при мен, хем да видя къде съм точно.. и се върнах на мойта.. дето преди това бях проклинала ‘цяла вселена’ xD

И бягаме двете с Камито, и на 4та точка виждаме Ния - излиза като Тарзан от джунглата или по-скоро идва от другата страна на едно дере (което не трябва да се минава.. тука ще кажа само едно no comment..). После Мая ни настигна всички на 5та к.т... ама те със сестра й двете нещо не можаха да се разберат на къс пас..

Но както казах по-горе победителите никой не ги съди..

В Ямбол имаше супер много весели снимки, но не мога да ги кача всичките, затова само най-символичните ;)

Лафове:

Викайте ми хубавица by Бат Нено за Пацка

Други за нещастие не помня... но още другия път като излезем с Мафията на кафе ще отворя тема, та да се подсетим.

Together We Made It

2009-01-18T13:29:00.000-08:00

Хейй.. здрасти на всички.. за много години даже бих добавила.. но нещо ми се губи началото..

Сега трябва да попиша за Враца.. предполагам (:

То беше толкова отдавна, че вече.. имам само бегли спомени за случилото се (wasntme) както и да е ..

Та... първият старт не беше нищо особено.. потичах (Еййймин) си самичка, нещо учудващо за мен (брей, че трудна дума хD) Имам грешки на две точки (поне доколкото съм си записала на картата :? (angel) )

20.09.2008 (Ч.Р.Д на Алекс, Иво и Херо again)

Враца БПК

Карта 'Враца'

l= 1,8 km – 16 к.т.

t₁ = 14:20 – Катето

t_k = 19:38 – Аз

Амм.. в А група съм 5та, в Б група – 2ра (:

20.09.2008 - Враца ДПНО

Карта ‘Леденика’

l= 5,3 km - 200м – 15 к.т.

t₁ = 1:07:24 – Лилка (Оле!)

t₂ = 1:09:36 – Пацка

t₃ = 1:13:38 – Криса

t₄ = 1:22:13 – Валерия

Заглавие : Да изчезнеш за 60 секунди.. [в смисъл, че бяхме много бързи и нямахме хващане, абе не знам, гледайте филма – як е]

..дам много подходящо (: няма да издавам каква е тайната.. (devil) но пък и не е нужно.. все пак както се казва ‘Победителите никой не ги съди’, нали знаете ;Р

Системата е ясна.. 4 4 2 ... и други такива хD респективно Пацка – Аз – Лилка.. абе няма значение.. та по системата ..

Аз тръгвам сама (Пази Боже), бягах две точки с/след (айде да не се засегне някой) Павката от Габрово и Борката (аплодисменти за момичето, което не си изплю червата; споко, не беше толкова зле (: ) . Междувременно Лилка настигнала Пацка някъде (не знам на коя точка) и аз тъкмо се отправям за 6та к.т и чувам някой се разправя в гората.. те двете естествено (: много им се зарадвах.. системата в действие ;Р

За останалата част до края на маршрута съм писала на картата ‘Перфектно бягане на тройката’ , което е така в известен смисъл, защото помня, че се забавихме на 2 точки мах (:

Кулминацитая на маршрута е 9-10 точка.. Малка пауза да обмислим нещата. Лилка предложи варианта по шосето.. (другия пак беше по някакъв път, но бързо го отхърлихме (devil) и така.. решихме го..

След въпроса: Ще се справите ли? и съответно отговори последователно: ‘НЕ, не знам, може, сигурно, ДА?’ .. и се стигна до колебливото 'Да?'.. не след дълго вече бягахме яко бързо.. определено.. все едно отново бях на пистата.. гледам си надолу в краката, само моя коридор (това беше тайната на ‘успеха’, убедена съм, но после взех да гледам повече нагоре, все пак да виждам кого задминавам.. ех ех.. айде нЕма нужда.. ), в този случай шосето и така.. избягахме го на атаки (като при колоезденето), като се редувахме коя да свети на Лили (поне така каза тя после (: ), иначе ние си използвахме атаката по предназначение (както казах който гледа колоездене знае за какво става дума).

И друго не знам какво да кажа.. да са ни честити медалите.. и догодина пак ;)

P.S.: Много готина снимка се получи тази на стълбичката 8-)

20.09.2008 - Враца - ‘Купа Леденика’ – скорелауф

Карта ‘Леденика’

l= 4,3 km – 11 к.т.- маршрут 3

t₁ = не знам

t_к = 52:58

Отначало след масовия старт тръгнахме с Пацка заедно и така до 6-та точка (номер 33, щото нали всеки си ги избира). Там стъпих накриво и си паднах на левия крак. Помислих, че съм го изкълчила, защото като се опитах да стана от него, за да го изправя, че беше на буквата ‘Г’ и да махна тежестта от него (звучи гадно х D ) беше адската болка (: .

Как да е.. станах, и си продължих.. ама до края гледах да ходя ’щото болеше на всяка стъпка като крачкомер х D и като почна да изстива явно, болката се усили, и запоприпках към финала (: завърших си де 8-). Добре, че беше Лидия да да тича с мен, че сама щях да изкукам :/ (да, да, Пацка ме остави ама аз така поисках, не мислех, че после ще хленча толкова).

Бат Радо каза тогава, че нищо му нямало на крака и наистина не беше изкълчен или нещо такова.. ама аз за всеки случай ходих на рентген, само че чаааак след Ямбол (има-няма две седмици) .. щото вече се наложи да се уверя, че ще живея xD .. как я мислите вие.. заради тоя крак не носих токчета :? До декември сигурно, това си е цяла вечност, наложи се да си купя маратонки даже (еймин).

Много време го мазах и връзвах за да се оправи (:

Аз на рентген съм редовна хD - пръсти, ръката, крака и всичките все отляво (май така се пишеше, ако съм го сбъркала, поправете ме) (: ще ме запомнят хората от рентгена .. ама от друга страна пък съм ‘рентгеногенична’ както ми каза Писанчо тогава (:

Иначе повече по състезанието не мога да се сетя какво да напиша (: помня, че беше голям смях докато сглобявахме палатките, в които щяхме да спим, но в последствие само момчетата използваха (: Момичетата спахме в караваната на топличко (happy).

Хапването също беше много забавно (както винаги) – Пацка машеже филии на всички като някоя машина xD А пък как бяхме облечени.. ужас просто.. като за в пещерата през цялото време xD. Кой каквито дрехи носеше всичкото навлече – от розовия ми диско топ до горнището на Бат Радо (размер ‘няколко хикса ел’, така е лафа, де; той си е слаб ама висок ).

И последно, но не на последно място.. пътуването беше перфектно, защото беше дълго време.. но за шофьора едва ли е било толкова хубаво.. в колата имаше ‘песни, танци’ (чак танци – не, но щури фотосесии и клипове на песни – ДА).

Лафове:

Потрепер, потрепер by Дакатa.

Да не подържиш мивката/караваната за малко (flex) by Пацка

Боришматката – кавър на Боримечката by Денито

Много малко бягство в рая

2008-10-13T12:43:00.000-07:00

Не, не и не! Не мога да я напиша тази публикация вече 1 месец.. даааааам, днес става точно един месец от последната вечер.. ;( ;( Едвам събрах смелост да я публикувам, рискувайки после цяла нощ да не мога да заспя.. да не говорим пък, че докато я писах направо изтръпвах на всяка дума.. както се пее в една песен: ‘I live all those moments again, wishing I was still there.. (NSBR)’ – е не се пее точно така дума по дума, но смисълът е този :)

So let's begin..

Пътувахме с БДЖ-то (Боже доведи ме жив!) и беше абсолютен купон, особено на връщане, като направихме шоуто и на всички останали пътници в нашите купета.. милите.. хахахах..

Още с пристигането си се нагласихме да чакаме групата от Ямбол (и от другите градове де). Доста интересно се получи като слизаха от автобуса.. : ‘момче! момче! момче! момче! момиче.. :/ момче! момче! момче! момиче.. :/..’ това бяха нашите възклицания (тази дума докато я издира.. мале мале) - еее лъжааа е! не сме толко луди..

Тъй като нямахме лекции първия ден веднага след обяда отидохме на плажа да го сефтосаме! Е гати кефа.. дет се казва, но общо взето не само първият, но и всички дни на плажа бяха много интересни и различни сами по себе си. Аз, Тонка и Пацка вкарахме новата мода на ‘Несебърките’ (техни предшественици са мъжките хавайки, бермуди или там както му се казва) и определено събрахме all eyes on us!

Обедите и вечерите бяха в заведението Амброзия, което не беше хич зле.. и храната беше сравнително добра.. btw като бяхме на Обзор 2007 нали единият ден се бягаше в Несебър за Паркова купа, и след това отборът ходихме на заведение, а че на това същото заведение седнахме и тогава :) .. какъв съвпадък :)

Много 'работи' има за разказване ама не ми се пише 'всичкото'.. затова направо минавам straight to the point..

Лафове: ако изтърва някой или го напиша невярно не ме бийте много, а пишете– skype krisa_smile

1. ‘Зает.. ръката му заета.. дясната..’ - тва за един ‘приятел’..

2. ‘Хиляди бивни/айсберги!’ (тези идват от ‘хиляди дяволи’)

3. ‘Любов ли е или земетресение или мъртво вълнение’ (by бат Радо) – това важи с пълна сила за Несебър, но го бях пропуснала в публикацията за Обзор.

4. ‘Лешпер’ – чух го някъде.. обида е! хах

5. ‘20. (двайси) - кой та иbа признай си’ – това като играем сантасе или направо някой като каже за нещо 20 (ДВАЙСИ).. Да живее цензурата в тази публикация, макар че тя всичко разваля..

6. ' E няммма еее’– култовия лаф на Ямболии.. no comment, върха е! Оникален!!!! (т’ва пък by Краси)

7. ‘Лъжа еее’ – същото като ‘е няммма еее’, интонацията rulz

8. ‘Всичко коз, щото имам от всичките’ – Мишо много го владее белота, малко повече от мен..

9. ‘Купе! – ее нямммма ееее!’ by Ottko.. Хахахахахахаахахах най-добрият партньор..

10. ‘Толкова много момчета, че не мога да ги събера с поглед’ – този коментар на Тонка е достатъчен да опиша лагера, за к’во ли писах цяла публикацийка.. е нямммма ееее

11. ‘Инспекция!’ – by [Jambol boys]

12. ‘Проверка! Aлкохол, цигари, наркотици – събирам, консумирам..' - евала лафчето на момчетата от Ямбол, ама и аз вече го казвам много добре!

13. ‘Аз бързо схващам, само трябва ми се обеснява повече..’ by Тонка

14. ‘Ляяяяяяяяяя-гай! Ляяяяяяяяяя-гай! Ляяяяяяяяяя-гай!’ by Карлов

14.1 'Ко прайти е?!’ – култовият въпрос на Карлов като идва на проверка; с Оттко последната вечер на 3 пъти ни се причу някой да го казва..

15. ‘Вийй пушитИ, пийтИ БИРА (?!), ходитИ голи като трактористи на обяд..’ by Карлов към ‘организаторите’.. те си знаят кои са.. (hug) {} (sun)

15.1. 'Организаторите' – много поздрави момчета, страшни сте..

15.2. ‘Пийти с момчетата на Сливен‘ by Карлов (прилагам снимка на ‘момче’ от Сливен долу)

15.3. ‘Главата ма боли.. цяла нощ съм ва мислил какви съм ва отгледал..’ by Карлов (как няма да те боли от туй вино червено купешко)

16. Нощта 13-14.09 – мнoго майтапи имаше, не мога да ги изброя всички, пък и ако почна ми става много смешно..не, не, не мога да правя такива неща!

17. ‘Спешна пратка, бърза пратка...’ – т’ва за една работа xD

17.1. няма пликове xD

17.2. пощата беше затворена xD

18. ‘Спиш ли мааааааааааа?’ By Ottko и по-късно от съквартирантките от стая 207

19. ‘За колко време се стига пеша от Несебър до Слънчев бряг – за 20 (двайси, виж точка 5) минути е..’ хахахахахаххаа

20. ‘Да го е*а!’ – (с УДАРЕНИЕТО се казва, всичко точно) – by Пацка и Криса Дрезгавата (аз)

21. ‘Шефе,шефеее, имаш мнооого голям...късмет...Фак-Фак-Фактите го сочат..‘ by Тонка, Пацка и Ирина.. ето я и случката подробно: Пацка и някое момче (no name) се усамотяват в стая 207. Свалят си дрехите и Пацка казва: ‘Шефе,шефеее, имаш мнооого голям...’ и Тонка и Ирина от плажа се провикват за да довършат репликата: ‘.. късмет!’ (понеже въпросната вечер те спаха на плажа) След като нещата се разгорещяват Пацка почва да стене: ‘Фак-Фак-Фактите го сочат..’;

22. ‘Възловият въпрос’.. - Краси специално за тебе го пиша това, щото си го изтървал – отговор на възловия въпрос – ‘с паста за зъби – да дращи!’.. ‘с пясък.. шкурка..’

23. ЗЛАТНО ЧУДО No108 - от 57 на 54кg – от пиенето се отслабва е (или на мен ми действа така, но като цяло не можах да се напия всякаш :) )

24. Преслава - Новата ти - това ми е и алармата на телефона.. само че тя не важи вече.. най-'якото' събуждане сутринта стая 108 - ДУМ ДУМ ДУМ ДУМ.. бахаха

25. И цитат от 'Новата ти' с малко допълнение - Знаеш, че моето тяло с твоето съвпада изцяло'.. 'като изключим тая синина на бедрото ми..’ (blush) (wasntme)

26. ‘Кой кара е?! Аз ли карам!?’ – лафът на ямболии, много яко го казват те :)

27. ‘Аа т’ва сeзона на дините ли е!?’ и яко денс се почва – by Тонка като чу въпросната песен да започва от мп3-ката ми :)

28. [мърътройка] = mp3-ka :)

29. [shisho sus ushe se sushe na shusi] или [шосе със ушо на шуше се сушо] – интерпретация на скоропоговорката ‘шише с уши на шосе се суши..’ xD

30. rrrrr ... след някой самотен (е, не е задължително) морски гларус..

31. Гимнастички – новото прозвище на мен и Пацка..за всичко друго са ни мислели ама не и за гимнастички..благодарим за комплимента, момчета :)

32. Вър'и казвай после, че нямаш сестра.. близначка xD (no comment)

Игра на лагера – Мамба – ее нямммма ееее!, Кент, Убиец, Бикове и крави (Комбинаторика де), Криеница с Карлов и Въжарова..

Песен на лагера – Mercy – Duffy (dance), Преслава – ‘Новата ти’ - питайте Ирина, тя ще ви каже за к’во пеене става дума, Галена – ‘100 пъти’. RIHANNA – DISTURBIA.. Bum bum be-dum bum bum be-dum bum..

Също така: Gem, Alexmall, Denyo & Sensei – Okey – тази яката песничка, заради която всеки път когато кажех ‘ОК’ в компанията на някой от ямболиите и почваше да се пее част от тази песничка.. която btw когато ми я пратиха вече в Сливен се сетих, че съм я имала преди на стария компютър, което пък ме подсеща да поздравя с нея Гого, защото знам че тя слуша Sensei.. (sun)

И ето въпросната част с една поправка, която се забелязва лесно:

Окееейй, представи си ме така - на брега на морето с бира в ръка! Налей.. На мен и СЕСТРА ми по една, лятно време на купони стават чудеса!!

Виц на лагера – Един циганин хванал един бял мъж и му казал: ‘Ся ща иbа’. И го питал ‘възловия въпрос’: С вазелин или без вазелин?. Човекът мислил, мислил и накрая казал: С вазелин. Тогава циганинът се провикнал: Вазелине! Вазелине, ела тука бе!

By Tommy ;) … <3

Девиз на лагера – ‘Една жена може да чака правилния мъж, но това не значи, че не може да прекарва свободното си време с грешните!’ – ее няммма ееее

Или – ‘Не се ревнувайте, а се редувайте!’ – не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не, не.... (angel)

Прилагам снимка на сертификата само, че на паричната награда няма как – дадохме парите за членски внос на парти-то!

Искам да отбележа едно много важно нещо - изключително съм щастлива, че имах честта лично да се запозная с математичката Катрин Александър Крем, която макар и 7-ми клас беше наш лектор. На снимката с нея ми се вижда сърчицето на коляното, дето си го нарисувах на една лекция като нямах к`во да пра`я и само го повтарях след баня :)

Тук трябва да напиша end може би.. ха-ха.. никога няма да й дойде реда на тази думичка, защото няма ден, в който някой да не ми напомни за Несебър.

Правихме презентации в училище на тема ‘Моето лято 2008’ и ето как описах Несебър 2008 там:

• Лагер за математици – да-да!.. Познай! :D Това беше възможно най-добрият завършек на една лятна ваканция!

• Разбихме се, разцепихме се, размазахме се, разкъртихме се... А, да, и изпихме парите :D

• За да не каже някой после, че не сме се занимавали с математика, и тези грамоти ей така са ни ги дали, приложих снимка от лекциите – как играем на ‘бикове и крави’ – това си е жива комбинаторика! Аз съм се скрила зад един младеж от Търново, който гледа с интерес и играя с Тонито, а Пацка Vs. Иван ис дъ риъл файт!

• С ямболии най-много разцъквахме Кент. На второ място е Мамбата (мазане с паста за зъби/шампоан/пяна за бръснене). Следва играта на криеница с Карлов и Въжарова в малките часове. И вече тия боулинг, джаги, дартс, снукър, билярд и денсване на Help/Vigo/Lazur не важат чак толкова. – кой каквото е правил да си отбележе, има и квадратче друго – което най-вероятно много хора ще отметнат като не намерят своето занимание по-горе, макар че се опитах да ги изпиша повечето :)

• За догодина сме се разбрали пак да има частни партита с ‘50-60 хиляди човека’ в стая 108 (109,110,111.. – през 2009г. ще се избият не само преградите между терасите, ами направо стените между стаите :D)

• Край! (въпросният end) - Лъжа ее :D просто малко почивка до лято 2009, когато ще удвоим fun-a, и госпожата ако иска може да ни даде да правим презентация със слайдове до + ∞…, като за математици ;)

И всички много се хилиха на тази презентация, даже и госпожата.. ама – НА! (finger) – тъй ми прай тя, знам аз, не писа една шестица, ами входни ще прайм за corel draw и access..

И така де – Несебър 2008 - Незабравимо...но не и неповторимо..

Слънце, плаж, море и ние по бански...

2008-08-31T12:26:00.000-07:00

Хе-хе.. доживях и аз да отида на състезание на морето тази година.. И никак не беше зле, ако трябва да съм честна (ооо, пардон, аз винаги съм такава). Пътуването голям кеф, особено на отиване – аз и Денито, в караваната, изпънати на седалките като пет пари в кесия ли беше изразът хахах.. После на плажа на Иракли направихме култовата фотосесия с мото ‘да живей нудизмА’ :D хаха не, не, бъзикам се, просто нямахме какво да правим освен да излъчваме сексапил на хавлиите или да се лигавим във водата, така че малко преди да си тръгнем от плажа се нащракахме хубавичко - около 6 снимки в минута, даже малко повече, ако разбирате накъде бия..

Купа ‘Бегун’ 2008 – 1 ден (23.08)

Карта ‘Баня-Изток’

l= 4.8км

t= 81’57” – леле-мале?!

t₁= 72’50” – Камито ;)

Лели ме настигна на 1ва к.т и тъй като бяхме по еднакви маршрути с нея (Ж18,20,21,35) се възползвах от шанса. Общо взето си потичвахме с равномерно темпо, но по-важното е, че много ги нацелваше точките Лелито :Р най-добрата е.. За 8ма к.т. прецакахме (баш си ги пречукахме, ама айде) конкуренцията (И НЕ САМО) по вариант, някои я бягат за 23,24,26 минути, ние с Лели, по заобиколния път, по шосето – 17’50” 8-) , а дори не бягахме, щото много коли имаше и нали знаеш - сега чакай ти, че да не те чакат тебе после.. и тка ;) За тази точка настигнахме и Пацка и до края трите, семейно, веселба си беше, ама много жежко..

Бяхме три в група, така че останах втора зад Камито и пред Пацка.

Вечерта беше много готино. Аз и Пацка се мотахме с Киро и Камен от отбора на Търговище, слушахме музика на плажа и много се смяхме, което поне за мен е най-важното. Денито (любовчийката) беше малко заета, затова не беше през цялото време с нас. По-късно при бунгалата също се събрахме яката групичка и си припомняхме случки и майтапи от Обзор 2007.. ех.. спомени,спомени..

Купа ‘Бегун’ 2008 – 2 ден (24.08)

Карта ‘Попович’

l= 5км

t= 75’45” – хмм.. можеше и по-зле, ама се закачих

t₁= 70’41” – Пацка ;Р

Натигнах Камито още за 1ва к.т. и до края с нея. Добре си ги взимахме, но за 4та к.т. сме отишли на съседния път или на другия до него или не знам и аз, и като стигнахме някакви кошери и чудеса дето ги нямаше на картата и гаааааз в обратната посока.. и докато се намерим, Марта ни настигна и аз светнах Камито, че сме по един маршрут, та всеки знае какво следва по нататък. За 6та к.т.Пацка ни настига (нас от Ж18 има предвид) и ми слага 4 мин, така че се изравняват с тези 4, които й слагам аз първия ден, плюс 1”, която не е достатъчно, и познай.. на финалната отсечка шаш и паника и пълна газ, азот и още к’вото има там, не разбирам, не играя GTA, нито NFS.. няма значение, стори ми се, че това е най-дългата финална отсечка в живота ми, върнах се в доброто старо време на пистата.. и финиширах плътно зад Пацка.. баси и борбата за 2ро място (blush) и то за какво.. за нищо. Нали се стартираха времената със станция, е, моeто съм го пуснала 30” по-рано или не знам и аз и някакси Пацка ми слага 1’5” .. И за капак на всичко докато се оправяхме сме си изтървали награждаването.. срамота..

Голяма прецаквация двата дни втора, втора, и в общото накрая – трета.. пуу бе..

Песен на състезанието: ДАЙ МИ ЛЕД - АЗИС of course, Устата – Мале мале, Алисия – Най-вървежен.. ей тази последната за Мафията писана, братче.. обмисляме да направим нея химн, ама не можем да се съберем 4те заедно та да гласуваме.. само че това ‘за палава блондинка натиснете 1’ ще се замени с брюнетка, може би, и числото 4..

Лаф на състезанието:

1. Най-новата поза – ‘в резачката’, може да звучи като ‘в яздачката’, но се бъркате, не е същата, всъщност още не сме я нагласили как да е, може би е работа на автора.. а, да, и лафа е озвучен от ъънннн-ъъннннн-ънънънъннннннн (звук от резачка by Дени)

2. ‘Да живей нудизмА!’

3. Добрият стар писък – ‘О, божичко, банският ми..’ няма как да минем без него, все пак сме и във водата.

4. ’Няма Не!’.. no comment

5. Новите превъплЪщения (тази дума нещо много взех да я бъркам.. тук има нещо) на Пацка са Пепеляшка и Булката беглец, като и двете се появиха вечерта докато бяхме с момчетата.. първото честно казано не помня защо (може би дето често й се изхлузваха [баси думата] пантофките и се събуваха, второто, защото чакахме Пацка да ни настигне, а тя бягаше с рокличката по НАнаНАнадолнището към нас (винаги съм обичала тази дума да я казвам по този начин, но написана изглежда зле.. мога да я заменя със ‘склона’.. по-добре не).. та така..

6. Сега малко като виц ще прозвучи.. влизат трима младежи във водата до нас.. Първият е дебел, вторият – космат, третият – хубавец. На брега чака мацка. Въпросът е на кого е приятелка. (аз естествено видях и знам отговора, но запитах другите Пацка и Денито). Пацка залага първа – на косматия, Денито – на дебелия.. На готиния, за жалост казвам аз.. след 20 секунди мълчание Пацка разцепва тишината в стил Джеймс Бонд (или поне по гласа й) с 'Взимам косматия!', Денито казва: За мен дебелия.. всички избухваме в смях.. баси лафа.. поредната простотия..

P.S.: Само забележете физиономията на Денито.. пак нещо се прави на света вода.. нейната запазена марка.. колкото до моята.. играя го 'нефтен бос'..

How do you describe a feeling?

2008-08-21T11:58:00.000-07:00

Не мога да остана само с теб.. не мога.. обичам те.. обичам всичко в теб.. очите.. устните.. как ме гледаш.. ах.. не мога.. само с.. теб.. (това ми е любимата част от Колко часа любов на Димана, но разбира се много е яка цялата песен, разтапям се :) , много я въртяхме към стартовете последните два дни).

Това е... Свърши и Купа България 2008.. Няма връщане назад... хубаво, лошо – това е.. и да, несъмнено не беше само хубаво, но то преобладаваше (sun).. Не ми се пише този път много, защото като се сетя ми става мъчно.. не само за бягането ми по жегите и по баирите (е все пак както казва бати Илиан – за всички е еднакво), но и за времето прекарано с ориентировачи, многото хубави моменти, игрите и закачките... Направо не знам какво да напиша (да не повярваш), нещо ми е другаде музата в момента, или пък защото е два през нощта и не е най-подходящото време за писане на тази публикация, понеже 4 дена съм спала само по 6 часа мах на вечер, а следобедите не спях, имаше по-интересни неща за правене (angel) .. добре прозвуча това последното.. Затова най-добре да я публикувам утре сутринта (обяд, да не кажа следобяд), че да имам време да я пооправя, че не се съмнявам да има грешки, тук в тъмното не ги уцелвам буквите (амм btw намерих си някъде 3 грешчици в предните публикации и съм потресена (blush) къде съм гледала..) Публикация за Плевен естествено.. няма :Dxaxax.. но все някога ще се появи и тя де :) До тогава ще се чете за прекрасните 4 дни в Смолян (горе на езерата, ако трябва да сме точни).

Настаняване.. супер купон с отбора на Търговище, големи пичове има там, интересна работа.. игри на Кент Купе и Twister.. лудница..

Купа Смолян – 14.08

Карта 'Смолян-център'

l= 1.6км

t= 18'05”

t₁= 12 и нещо – Катето, мисля

Този ден голяма боза беше.. доста повървях.. още по стълбичките за 2ра к.т.. За точката дето се виждаше от финала ( 4та к.т.) естествено се мотах 100 часа, защото понеже обаче защото :D стоях отгоре ама не я видях де.. , не бях с очилата Versace и за това така ;).. шегата настрана, въпреки, че за тази точка ме настигат доста хора, нямаше как да продължа с тяхното темпо (да се закача, сеш’ ли се) просто, защото крачката ми нямаше да издържат на напрежението :) . Губене нямам мисля.. това е всичко :Р

Купа България 15.08 – 1ви ден

.:: От този ден е култувата снимка на бат Радо с Мафията.. много сме хубави всички.. и скромни, разбира се ;) ::.

Карта ‘Смолянски езера’

l= 4.1км .

t= 71’57”

t₁= 43’36” Мая

Ех тези Смолянски езера е.. много ги обичам.. ама бягане искат..

Стрелките спират.. сърцето само ми остана .. само, че ‘стрелките’ не спряха, пък и сърце не ми остана, и правя време достойно за Змей Горянин и ме бият ‘тоз и оня’ или по-точно ‘тая и оная’.. много слабо, голяма излагация.. Пък стартовият списък беше мечта (почти) за всяка една от конкурентките ми.. само не и за мен.. последна да тръгвам не е работа, не, не..

Настигнах Камито на 1ва к.т. и до края с нея.. ама аз с нея не мога се разбирам нещо.. хахах.. иначе нямаме губене, като изключим за 4та к.т. мощния вариант и за 12та к.т.

Купа България 15.08 – 2ри ден

Карта ‘Пампорово’

l= 5.7км.

t= 82’52”

t₁= 64’02” Лили (party)

Е, това е! Това е бягането на живота ми! (това е майтап, имала съм много по-сполучливи бягания) Истината е, че пипнах Дизела за късмет преди старта, че да се прибера и аз след този маршрут.. голяма душмания беше. Елинка ме настига за 7ма к.т. и до края с нея. Аз настигам Ваня и трите съответно сме застигнати за 13та к.т.от голяма глутница , от която разпознах Валерия и Майчето, друг не помня вече..

П.П.: Много се радвам за Лилка, че ги (ни) би, има моите поздравления, заслужаваше си го. ;)

А, и да – много съм добра – правя 4то време за Ж20, кой като мен, нали..

Купа България 15.08 – 3ти ден

Карта ‘Устово 2008’

l= 3.9км.

t= 117’29”

t₁= 49’47” Мая

Ха-ха денят на истината мина много обикновено и не беше каквото очаквах.. исках да има изяждане на финален, да раздрусам малко силикона... няма братче.. Имаше две момичета пред мен на около 3мин общо (Криси (Смолян) и Ваня (Добрич)) и Камито 1 мин зад Пацка, а с Пацка тръгвахме на 1 минута една от друга, удобен случай да побягаме двете, че тази година нямахме възможност, то на колко ли състезания сме били, че да имаме де, но както и да е.. излигавихме се на max, имаме две грешчици някъде, смисъл към 20м подминаване на 2 точки.. другото е вървене. Настигнахме групичката от гореспоменатите три за 4та к.т. (те бяха за 5та к.т. на баира и затова не си дадохме зор). Преди 17та к.т. ходихме до реката да пием вода и да се плискаме, представи си.. Miss Мокра Фланелка (екип) ама няма начин, преди това за12та к.т. видяхме едни баба и дядо и Пацка от далеч сканира шише с вода, та притичахме да се примолим, излязоха разбрани хора – и диня ни почерпиха, така де само сърце, ама то най-хубавото, на който му се струва майтап - жестоко се лъже... Друга к’ва изцепка, влязохме в някакъв имот на хората, ама нямаха чешма пустите и си излязохме през некфа вратичка, която btw беше отворена от някой преди нас (shake) (devil)... А, да - за нашата 7ма к.т. с Пацка тъкмо се разправяме нещо, че бяхме влезли по-рано от полянката в гората и сме на точката и от срещуположния край на полянката гледаме идват некфи младежи – и питат за номер, ама ние не го чухме и викаме: Tука тука! :D и те първо се разпискаха, че не била тяхната, и че търсили друг номер, за тяхно щастие – нашата 2ра к.т. и Пацка както беше подгряла като ги почна: ‘Вие, какви крака имате, къде бягате, що прайте?! От 2ра на 7ма, 200м през баирите.. луди ли сте’.. та както и да е – изкарахме си по няколко бири, които още не сме получили де (devil). За точката преди моста беше 'големият ужас' - не на Тарзан, ами направо на Джейн се обърнах (това женката от детското). Бягаме аз, Пацка, Чипев (М18) и Николай (М18) отгоре по камъните, и само търсим пътека, Николай върви най-напред и вика: 'Не се минава от тук.' И аз викам: Абе няма не се минава, за две точки няма да дрема на пека..' избутах го малко настрана (btw, sorry пич (wasntme)) пробвах аз по камъните там, то наистина не се минавало хахах (blush) :D и гледаме Чипев намерил ня’кво място и скача напред с краката, успешно приземяване, доколкото видях аз. После естествено кака ви Криса да не види нещо, само че на обратно се пуснах, с гръб, което ми беше грешката явно :D увиснах на ня’къв клон и взех да се суркам (спускам) надолу по него, и си надрах ръцете яко (все едно съм си рязала вените, вервайтве ми) и имах пясък НАВСЯКЪДЕ по косата, корема, ръцете, зъбите, лицето, косичката си казах ли? хубавата, къпаната предния ден, казах :) . После Николай скочи и замина и той с Чипев (голямо кавалерство и двамата, само питат ня’кво стреснато ‘добре ли си, добре ли си?’, милите) После се протегнах нагоре, да може Пацка да стъпи на ръцете ми и така се уверих, че е около 2м скалата, все пак аз (170см) и с протегнати ръце (не знам колко са ми ръцете на дължина, ама са длъжки, само обиколките им знам, да, различни са с 1см) и едвам да стигам Пацка... то бива бива, ама този Survivor не бива.. :P

Пътуването към състезанието беше интересно, но по-яко беше на връщане. Песни, вокали, не знам си какво. Великият квартет всичко изпълнява.. най-добрите сме. Снимахме се и направихме клипче на това как Денито пее на локум, купен от сергиите преди Бачковския манастир, Пацка на кутията на сока от Пенчев, и Алекс на някав друг предмет... голяма лудница беше.. Снимахме култувата табела за Раднево на две места в движение естествено (и преди я бях снимала, ама с тел-а и не беше толкова оригинално). Пихме ‘чай’, да не кажа другата по-брутална дума за това съдържание в шишето на Денито за зоб – стоплена от слънцето вода, докарваща на суправит и не знам още какво и едно друго обикновено шише от минерална вода.. си правихме наздравици и се наливаме с топла... П.... ВОДА :D Алекс се направи на смела, поиска и тя да пие, ама като я усети в устата си и искаше да я изплюе, ама баща й я тупна по гърба и тя я глътна и останалите три на задната седалка умряхме.. от смях.. проплакахме... Или пък като караме бързо със свалени стъкла и вятъра като духа и не можем да се чуем една-друга, затова само предните два прозореца са отворени до долу, другите по-малко. И само Алекс почва да разказва нещо, ама на Пацка не й се слуша и само сваля прозореца малко, и Алекс не се усеща и се опитва да го надвика, намаля музиката това-онова, няма.. Пацка продължава да сваля, аз вече съм в краката на Денито от смях, тя пък превита на две също се залива... УжасТ..

Искам те за мене!Чува ли ме твоето сърце?Още ли е лудо по мен? – много ги пея, ей...

Песен (песни!!!) на състезанието - Изневерявам ти – Теодора, Усещам те – Камелия, Бивша - Джина, Страст на кристали – Галена и Устата, Мале Мале – Устата (безспорният хит), Колко часа любов – Димана, Емануела – Запознай я с мен, Глезената, гледаната (химнът) - Райна, Новата ти – Преслава, Най-красивата – Азис и Малина (ей тая песен много я пях 1ви ден на Купа България, хората ме слушат..), На чисто - Глория, Чао еди-кой си - Алисия (така ми звъни телефона, пък и я имаше два пъти подред записана на флашката за колата , уж случайно), Тя – Есил (на нея е изпълнението с ‘микрофоните’), 100 пъти - Галена, След 12 - Галена, Трети път - Анелия, Само мой - Анреа и Кости (Пацка и Алекс – в банята страшен дует), Дай ми лед – Азис (разбира се), Нямам причина - Андреа, Jay Sean – Cry, Elize – lovesick (btw тази и при гъзарчетата от Ямбол се е прочула като хит)

She's got the passion that girl is dangerous better be careful…

Лафове: Амм ще запазя анонимноста на лафовете и ще посочвам автора, само ако съм аз или някой, който иска да бъде посочен или аз държа много да го посоча :P това го правя с цел да оправдая слуха, че обявявам всички лафове за мои, без те да са.. та тези без име отзад не казвам на кого са, но не са и мои, райш?

1. Ако го усилиш – намали го (за музиката става дума)

2. тУтАировка..

3. Аз няма да се качвам на Смолянски езера, ако ще и без мъж да остана – Аз, но няма да разказвам подробно тук (който го интересува да пише на скайп krisa_smile) и моля, моля без много смях, че достатъчно беше бат Нено да го обяви за лаф на вечерта..

4. Камъни ли има в тази възглавница (1.30h през нощта прозвучава в моята стая от едното от малките момиченца)

5. Ей туй ориентирането не го разбирам.. .(тука искрено се смях, авторът си знае кой е ако иска да го посоча да пише)

6. Меден лицемер – оригиналното е меден линцер, ама кой да прочете опаковката на онова вкусното, сладкото..

7. На спарено миришИ.. - за супер як мъжки парфюм и за всичко останало, било то хубаво или не :Р

8. А, ти си като плужек уа.. - това не е за трицепса ми, определено

9. Е, Гати! – култовия лаф, бил от Ледена епоха 2 с БГ voice

10. Самочувствие до бога и малко отгоре – Аз, пък и за мен става дума, за кой друг може

11. На какво мирише – ‘на пролетна свежест’ – на Митко лафът, много ме кефи

12. Било напълно грешно?!Вече го направих.. i pak i otnovo.. ;] - Първото от една песен в комбинация с лафчето ‘и пак и отново’ на Весито (ямбол) е много добре

13. Криса каза: как не е дебела - виж й капацуната...свинска пача.. ще ви кажа лично, на ушенце за кого става дума (devil)

14. Отпреде с мистрията загладена, братче.. kvo s mistriq, napravo s malamashka minata, shpaklovana – Аз и Писанчо работим в екип за тия определения..

15. филми, филми.. реклами - това на една приятелка от Ямбол :)

16. drama drama drama.. - от един филм дето скоро гледах, нещо като лафа с рекламите

17. Ще му ритам главата на тоА... (by Пацка)

18. Ще я хвана тая малката и ще си я сложа на коляното си и ще я пречупя на две.. (това много хубаво го показвам.. нагледно..) - Аз

19. Тая като те стигне, хващаш я и й пориш гз.. специално за Станислава, нали така Стейска :Р

20. Изчезни като.. муха/оса/последния мензис/зъб на баба си..

F.E.A.R - Fuck Everything And Run ®

2008-08-13T05:18:00.000-07:00

Време е за поредната публикация вече.. имам новини за казване... има нещо за поливане.. има много за изпиване.. има гаджета за сваляне.. ей тва сме ние.. кой какво изпи - не го броим, кой с кого ще спи - не го броим?! :D тука малко се разпях ама още съм на вълната от снощното парти и няма как. Добър купон се получи, спор няма... пяхме, денсвахме, DJ-ите пускаха ‘наш’та песен’ (така казваме за всяка втора чалгия).. (Ч.Р.Д на Тошко още веднъж, че може да е забравил след нощ като тази). Party-то беше подходяща ‘награда’ за усилията положени сутринта същия ден - имахме тренировка на Абланово, голяма мъка беше поне за мен, Пацка ме настигна и до края луднахме, само дето не седнахме да викаме неволята накрая. Не че беше чак толкова дълъг или пък сложен маршрутът, но последно съм бягала на Велинград - 22.06 (wasntme) и затова. Все пак си припомних какво е чувството да си в гората, така да се каже :D

как сме се оклюмали само.. без Пацка, де

Та.. сега да кажа голямата новина каква е.. хах не, няма да ставам майка, въпреки, че резултатите от изпита на Cambridge са ПОЛОЖИТЕЛНИ (party). Имам 'В', Пацка има 'С', което е суууупер!Аз най-много исках 'В', естествено щях да съм напълно доволна и на 'С', за 'А' не исках да се лакомея хахах... и така.

на разходка

От дълго време не съм била толкова щастлива (happy). Ваканцията е the best, бях на Балчик weekend-a и отскочихме до Варна за по два часа двата дни и много се изкефих! И най-важното – тече последния ден преди да отидем в Смолян и още само един до Купа България, която чакам от 14.06.. Какво повече мога да искам, всичко е перфектно..

неуспешен опит :Р

Освен Сертификата (което не е малко) от гадния изпит ще ни останат и хубавите спомени.. Прилагам снимки с надписи от деня на устния, главно от разходката по центъра на Стара Загора.

. от изморителния speaking до търсене на МАНДЖА

P.S.: Поздрав с моята нова любима песен - Изневерявам ти - Теодора и Rihanna – Disturbia също.

И две забележчици малки, то се знае за кого са:

1. I don't care for people who don't care for me!

2. Мъжът може да е открил огъня.. но жената е открила как да си играе с него.. ®

Чакаме седмицата след Купа България какви ще са отзивите... а, да – и публикацията за Плевен и тя трябва да е тук вече ;)

Вчера имах смелостта да се боря, днес имам смелостта да спечеля!

2008-07-22T14:43:00.000-07:00

Здравейте всички! Забравихме се направо (или по-скоро аз се забравих) - нищо не съм писала колко време, направо гооолям пропуск. Нищо, сега мисля да наваксам с всичките си публикации (изключваме Плевен отново – все пак трябва да запазя интереса сред читателите, така се прави, предполагам).

И така… сега ваканцията съм се отдала на пълна почивка (или не точно (blush)) все пак рутини като сутрешното ставане (11 часа сутрин ли се брои още или :? ) също изисква известни усилия. Това в кръга на шегата, разбира се, все пак аз съм такава, че не мога да бездействам дълго време и си намирам с какво да се занимавам, но relax-a е преди всичко. Няма и как иначе да е – бях изпушила от това даскало. То не бяха изпити по английски, не бяха шестици по история, изкарани с пот на челото (сериозно, изкарах си първата шестица на писмено изпитване по история откакто съм в ПМГ (happy) и аз не знам как), то не бяха чудеса. Последните три седмици от даскалото – като се започне от тази преди изпита плътно до 14ти (събота), та чак до 28-29.06; и неделята след 14ти само се чудех накъде да се завъртя по-напред (не в леглото, разбира се). Гръмна ми главата! Всеки ще каже - `И при мен беше трудно.` - еми може да е било, ама аз нали съм `нежна душица` и не издържах – беше поредната нервна криза…

И ето тук идва реда на `нещата` (ако мога така да ги нарека), които ми помогнаха да я преживея – а именно – приятелите ми (или поне някои от тях, защото понякога някой с който не съм очаквала да се сближа толкова, се отзоваваше, а друг, с когото доста време споделям лични проблеми, ми обръщаше гръб, но животът е пълен с изненади) . Приятелчетата (happy) бяха тези, на които можех да разчитам по всяко време и във всяка ситуация – от проясняване и разбиране на снимки на заснети контролни до едно забавно смс-че в 2h в някоя от безсънните ми нощи.В смисъл, че имаше моменти когато и най-малкия жест беше необходим за да се успокоя, нали съм нервачка.

Първата случка, която ми идва на ум веднага, беше малко преди писмения изпит на Cambridge. Имахме час по физическо и ни изпитваха на баскетбол – най-обикновена стрелба и дрибъл, нищо сложно. Само че кака Ви Криса повече от 4 години не е хващала топка по-сериозно, в смисъл, освен да подам на някой или да метна към коша да покажа колко съм добра, с подскок ей-така… та както и да е. Естествено бях за 6, само че на последното подаване едно от кашкавалените ми пръстчета – пресрещано само два пъти, гипсирана ръката до лакътя само веднъж заради пукната костица на това пръстче, поддаде :D бях го пресрещнала пак, отново, за пореден път, след толкова много време ПАЗЕНЕ (каква е тази дума, друга не можах да измисля всякаш, забравила съм да пиша; базикам се – това не се забравя – напред към журналистиката и Cosmo, икономиката остава на заден план за сега). Питам Тошко (добър баскетболист) – каза ми да сложа лед и до утре щяло да се оправи. Само че като си сложих пръстчето под студената вода в даскало, защото бях и на СИП след часа, и трябваше да го направя нещо, и то като се поду, като се оцвети в различни цветове (синйожълтозелен) и аз вече рев голям, три реда сълзи, не исках пак да ме гипсират, точно насред изпити и контролни (за едната шестица по физическо дето си я изкарвам като покажа и позициите в Класическия балет; ех, тая втора позиция бе, тя била почти същата като първата, само че трябваше да мина през 4та,6та и 3та за се сетя и за нея, много съм добра, ей, всестранно развита личност; само за информация - не съм тренирала балет или нещо подобно никога ( :? к`во пък ще е то подобното )). Вървя по коридорите, влизам – излизам в стаята, хората задачи решават, аз – само ходя напред-назад и плача, ама като някое бебе, хлипам там. Ей, Камито (момичето на чина до мен) да ви каже к`во нещо беше. Сядам аз, пиша sms (само с едната ръка също съм добра), оплаквам се както винаги, с надеждата да получа успокоителен отговор. Стоя аз – в едната ръка стискам gsm-a, гледам го жално, в очакване на спасителния sms (който между другото трудно би ми оправил пръстчето, да не кажа никак не би), а другата - `болната` ръка я държа на страна да не я гледам, я съм я погледнала - я съм се разплакала пак – бебе, бе, бебе ви казвам.

Нали знаете като някое малко дете си е ударило да речем коляното и след време е хванало коричка и майка му го попита `Какво стана, бе, маминото?` и детето си поглежда раничката и почва да плаче без да го боли, без нищо, просто от спомена може би, или защото е малко (това btw и на мен са ми го правили като съм била малка и всеки път съм плачела). А, че и мойта работа същата. И не след дълго пристига sms, написан със загрижен тон.

Сега, да правя ли извод накрая?! Мисля, че няма нужда. Това са те приятелите, к`во да ги правиш, не можеш без тях. Благодаря сърдечно на най-близките ми – Станислав (на първо място, не мога да отрека, все пак само той си знае как съм му надувала главата с преживяванията си от деня, нали знаеш, че те обичам, няма как), Краси от моя клас, с който не съм очаквала да станем толкова гъсти, момичетата от Мафията, разбира се, както и приятелчетата ми от информатиката и математика с немски (моите дилъри, споко момчета, на есен, като си купя нов gsm ще върна жеста; поради големия интерес към написаното припомням skype - krisa_smile ) - не изброявам имена от двата класа за да не забравя някого и после да има сърдити. Всички останали, които са заслужили моето уважение, но по някакава причина не са написани тук, да бъдат спокойни – намерила съм им по-хубаво място – в сърцето ми, заедно с тези от горните редове (h).

Успехът, естествено, не закъсня, при толкова много помощ, няма как да се изложа – отличен 5.77, по-висок от миналата година, три петици, кой ти ги дава, догодина и толкова няма да има. (I hope so!).

Сега остава да чакаме резултатите от изпита по АЕ, дано скоро пусна публикация с положителни резултати (малко като при бремените прозвуча, има ли две черти… ля-ля). Надеждата умира последна, после съм аз :Р 8-) ! ® ® ®

Кой каза, че някой има право да се предава?Аз имам цел... (schhhh… it’s a secret)
-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Врата отворих, страха съборих, ума си пришпорих, за да бъда cool... (flex) 8-)

-------------------------------------------------------------------------------------------------------------

Трудностите са награда, движи се като чисто нова лада (qko0o0o0o.. mlqko0oo0o). Заминавах и се връщах и вече съм на мнение - успеха е най-доброто опиянение! (drunk)

Още много примери мога да предложа за надъхващи песни, не бг ‘бози’, а и на Хамерикански – бърз пример: Bon Jovi - It's my life:

- Tomorrow's getting harder make no mistake! Luck ain't even lucky! Got to make your own breaks! ( :P ) …но те не са толкова важни, по-важна е самата нагласа, и това, че при никакво условие не трябва да се предаваш, от мен да го знаете! Когато желаеш нещо много силно – то рано или късно става реалност! Но когато искаш нещо, което никога не си имал, трябва да направиш нещо, което никога не си правил!

Стига съм се правила на умна (или дето казва една от Мафиотките – Аз не се правя!Аз съм!)

"We keep moving forward, opening new doors, and doing new things, because we're curious and curiosity keeps leading us down new paths" -Walt Disney

ДП 20-21год. (спринт, дълга, щафети) Велинград 20-22 юни

2008-07-22T14:30:00.000-07:00

22.06.2008 ДП М/Ж 20-21 Щафети

От към състезания нямам много да пиша, тъй като изпуснах доста, но отидох поне на Велинград, макар и за един ден само :) . Хубаво беше – не отричам, като на състезание :Р. Вечерта се очертаваше да бъде скучна (и прогнозата излезе донякъде вярна), но все пак прекарах добре. Бягането си не коментирам, слабо, но пък получихме похвала, че с Пацка сме направили шоу на видимата отсечка. Не помня грешки и няма както обикновено да се разписвам тук, просто тичането ми куца ( да не кажа, че самата аз куцах на тоя късия маршрут) , затвориха ни с 1 пост, изобщо много сме зле явно, браво на конкуренцията …. тренирайте все така и на Купа България ще ми дишате прахта (хахаха ох, ще умра от смях, продължението на изречението беше съвсем друго, нещо от рода на [честито на печелившите и успехи занапред], но го промених докато пишех, защото така ми дойде отвътре, ние креативните личности сме така, не обичаме постоянството. (тогава защо все луди работи пиша тук и аз не знам :).

Песен на състезанието :? много трудно, 'щото не съм слушала почти нищо като изключим по пътя към Велинград в колата, че г-жици Маринови пяхме Сантра и Любо - Без теб (и много други, де go go karaokeee) , и вечерта на пейките като седяхме Ванката Кутуев пускаше някоя и друга култувa песен, но нищо, което да се определи като хит.

А, да! И уникалната песен - химн на ФК Пирин Благоевград , но само началото - "Пирин е голЕма планина.." в изпълнение на Лилка (chuckle) :* (hug) :*

Лаф на състезанието - 'Извинявай, ще ми подадеш ли... пушката..' или 'би ли ми подал/а... пушката, ако обичаш...' :D то пък се оказа, че Бат Радо имал въздушна пушка, но късно разбрах, иначе... хах :) bzk se!

Това е списък с нещата от шефското (бялото) бунгало, в което спахме аз и Пацка и някакви други сладури, много се радвах докато го четох, даже си направих звукозапис. Иначе ги нямаше повечето, защото аз сапунерА, например, не видях, но със сигурност имаше абаДЖур.:

Одеало родопско, Чаршаф плик, Долен чаршаф,

Възглавници с калъфки, Дюшек, Платно под дюшека,

НоШТно шкафче, Гардероб единичен, Закачалки за дрехи,

НоШТна лапма, Столове тапицирани, Хладилник мраз,

Килим мУкет, Изтривалки от мУкет, Перде, КОрниз метален,

Бойлер с принадлежности?!, Сифон и мивка,

Душ батерия С смесител, Огледало кръгло в тоалетната,

СапунерА в банята, Кофа от пластмаса, ЛИген от пластмаса,

Четка за тоалетната, Кошче за смет, Лопатка за смет,

АбаДЖур.

P.S.: I love you – нем, това не е в мой стил, не го казвам просто така, така се казва един романтичен филм, който една приятелка от отбора на Ямбол ми препоръча да гледам, което ми напомня за какво всъщност беше послеписа – липсвате ми ужасно много всички!! Чакам с нетърпение Купа България, защото освен две бързи посещения в Ямбол, колкото да се видим с тоз-оня (леле, к`ъв е тоя език) пък и ние колко се видяхме за по едно кафе (ice-кола) няма и толкова, и Борката дето дойде до Сливен, Херо и той, но само за един ден, за съжаление; с никой не съм се виждала, мъчно ми стана вече. Обещали сме с Пацка, че ще отидем на тренировка при отбора на Ямбол, ама да видим кога ще стане :); комшии сме, не може, пък и няма конкуренция от техния отбор в нашата възрастова група, не пречи нищо тогава.

Speaking FCE, 01.06.2008 - Стара Загора

2008-06-03T08:48:00.000-07:00

(music) Now playing: Britney Spears – Break The Ice

It's been a while.. I know I shouldn't have kept you waiting But I'm here now..

Дам, започвам с извинение за редовните читатели ;D , че не съм писала доста отдавна тук. Обяснението е просто – нямах възможност. заради многото време, отделено за подготовка за прословутия устен изпит за Първи Сертификат на Cambridge (speaking-a дИмек). В крайна сметка си струваше чакането, защото мисля, че се справих добре с Хамериканския, но август месец ще получа резултатите. С две думи ще кажа, че 1вата и 4тата части минаха много добре, за останалите две (тези с картинките) не искам да коментирам. Който се интересува за подробности да пише на скайпа.

Let me break the ice, аllow me to get you right! Won't you warm up to me?! Baby I can make you feel….. Hot,hot,hot,hot…

Малко попявам да отвлека вниманието от публикацията за Плевен, която липсва все още, но ще бъде публикувана съвсем скоро надявам се.

ДП М/Ж 12-18 Велико Търново 30.05-01.06.2008

2008-06-03T08:28:00.000-07:00

Тази година за ДП 12-18 бях само за първите два дни (щафети и дълга), уточнявам, защото много по-добре щеше да е ако си бяха както обикновено спринт и дълга, да си цакна и спринта (нал` се сещаш) ама нямах късмет.. то все на мен ще се случи, де. Все пак 1км и нещо повече избягах, кой ми ги дава ;D.

30.05, петък – Щафети

Времето беше прекрасно, слънцето пече яко, птички никфи не пееха, жега страшна.. 100 градусова.. (sun) (sun) a споменах ли, че беше горещо.. хаха `голям ужас` беше.. мъка бе..

Първи пост – Еличка – 54`06”

Втори – кака ви Криса - 72`38”

Трети – Пацка Aйдъла – 64`52”

l = 3.7km (3.5- 3.8)

T₁= 139’33” - Рила София

t₁ = 39’48” – Ива Агова

Още отначалото сме тръгнали 4ти и така си завършихме.. Като мина Елито на видимата ме пита коя е, ама аз не бях там да гледам, загрявах. Мислех, че сме по-назад, ама викам 3ти ще й кажа че сме, перЕфектно.. Така или иначе най-зле съм аз от цялата щафета, (blush), нищо не казвам, доволна съм на постигнатото от съотборничките ми, щото аз леко ги прецаках, все пак най-слабо време правя, излагам се.

Още на първа точка отидох на майната си, а пък съм минала на крачка от нея, без да я видя. Вторият пост на щафетата на Търново - Надежда ме настигна там и първите ни пет точки бяха еднакви, та бягах с нея, изключително коректно постъпи, за което шапка свалям. Една точка, примерно, беше съборена в едни драки, хич нямаше да я видим. Надето я би първа, изправи я за мен, бих я и аз, после изцяло в мой стил наредих едни младежи да я оправят, да я забият там, нещо, де да знам и аз, викам `вие сте мъжете, действайте!` и т`ка. После за 6та отидох първо на нейната, видях я на картата къде е, и мойта беше на 10м мах, веднага я намерих, бих я и само видях Надя, че тръгна напред, щом може да бяга момичето, супер, ама аз добре си походих ;D, нямаше как, 50” сигурно оставям на едни драки преди да изляза на пътя и да си взема следващата супер елементарна точка точно преди видимата. Бахти survivor-a беше там и после на още две места беше по-така, другите тръни ги преживях някак, и като финиширах имах само два бодила главата, от които само от единия текна кръв.. слаба работа…

На видимата много викаха ей, голяма емоция, Митко ми даде вода, всичко точно. Не че остана водата дълго в мене (puke) изплюх я още преди да съм я глътнала ама карай де ;D.. важното е майтап да става, слънчев удар щом няма, значи нищо няма, само се обезводних, не мога да препия после на вода, до вечерта нищо не ядох, само търся пиячка ;D

Предадох на Пацка, после тя като минала на видимата само морална подкрепа получила, щото аз се обличах, Елито не знам къде е била ;D, дето вика Данчо – махнали й само.. хаха (wave).

31.05, събота – Дълга, карта Ксилифор 2008

l = 5.9km; t = 129’44” никой да не се смее (много) 9та съм, има и след мен ;)

t₁ = 75’05” Гого (happy)

Кака ви Криса естествено тръгва в първа група или тоест първа подподподгрупа, на първа подподгрупа, на първа подгрупа на желаната от всички трета група… доста добре се изразих… Пред мен само Пацка и един вакант, а отзад само имена на българското ориентиране (които никой не е чувал обаче). Най-близко зад мен вече по-така (САМО на 9мин) беше Катя. По план, още за първа се събрахме с Пацка и перфектно си я взехме като едни алпинисти бяхме, после за 2ра отидохме на 3та, взехме ги двете; междувременно Катя вече ни беше настигнала и некфа от тия новите звИзди я беше хванала и целта беше да се измъкнем трите от нея. Пацка се жертва и остана със звИздата, аз отпраших напред с Катето; бях с нея до видимата почти, после за 10та едва не предадох Богу дух, направих се на мъж и не пих вода на видимата после познай как стигнах до 10та. В началото на отсечката бях с Денис и Галин от мъже 18, ама те юнаци - забиха напред, пък аз бавно, бавно до 13 нямам губене грам. За 14та на 16та `дайрекшън`, послИ по една пътека ми се изчака чакането; само вървя и чакам да дойде точката ;D по-бързо ама как очаквам да стане като вървя, де.. ;D Пацка и Елина ме настигнаха там и докрая с тях…

Много зле беше, много.. Единственото хубаво нещо беше, че Глорито е първа, разби ги, размаза ги, мойта гордост (sun) (hug) много си я обичам.

После сбогувания, `работи` и на колата за Сливен, че да се прибера, да легна, да се наспя и сутринта рано в неделя (на празника на детето :Р, на деня с матурТИ) да ида да си правя speaking-a. ПослИ 5 часа си вях…. бретона по Стара Загора и т`ка.

P.S.: Първия ден на моделното бягане преди обяд беше едно своеобразно лимбо ;D луди чупки в ханша, между драките, отдолу, отгоре, встрани, луда работа.. Затова мафията замисляме скоро фотосесия с пресъздаване атмосферата по време на бягане в гора с 5% проходимост, айде 2% от нас да мине.. облеклото ще бъде оскъдно с животински мотиви, с преобладаващи материи сатен, коприна и кожа; токчета не по-ниски от 8см; силен грим (необичайно за нас); екстравагантни прически тип `разплетена дамаджана`, с клон в косата, кал на всякъде, насекоми, всичко на 6..

Песен на състезанието – Ride it – Jay Sean, определено; много други.. мафията пътувахме заедно като никой път, и се разпявахме преди, по време (wasntme), и след старт..

Лаф – Volim te; Кажи, Баце, Козлодуй, да те римувам…;

С нови екипи

2008-05-03T04:51:00.000-07:00

Престоят ни в Дома на учителя (лечителя :D :D :D) не беше нищо особено, но мисля, че послужи за сплотяване на отбора, особено сега, с новите попълнения - младите звезди до 14 години. Свободното време минаваше в игри на карти, уроци по Хамерикански, танци пред голямото огледало - и всичко това озвучено от "Мила Моя Мамо", изпълнена на пиано..

Accommodation-a беше добър, защото въпреки мравките тук-там никой от Хирошима не се събуди с мишка в косата. Прилагам снимки на Хирошима..

Хитове на състезанието определено са Nickelback - How You Remind Me и Lil Wayne - Fireman.

Лаф на състезанието определено е "Ми ко да напрая" в отговор на всеки един въпрос, най-вече зададен от Бат Радо; също така култовите [Дзънгър-дзак] и [Yesss weee].

Мафията с новите екипи можете да видите в предната публикация.